DARK/Тъмен

Глава 5

Валъри

Изминаха две седмици откакто не съм виждала Алек. Това ме натъжава по някакъв начин. Надявам се да го видя скоро.
Тези няколко седмици бях затрупана с работа.

Дойде събота вечер. Реших да излезна навън да се поразходя.

Много обичах да се разхождам нощно време. Сан Франциско беше невероятно красив през нощта. Имаше трафик и беше доста шумно,за това реших да минавам през пътища където няма толкова много коли.
Вървях и се наслаждавах на вътърът,който галеше бузите ми.
Бях облечена със сиви дънки,черно кожено яке и черни маратонки Найк.

Изведнъж започна да вали доста силно. Просто супер! Дори не си взех чадъра.
Започнах да се оглеждам къде мога да се скрия от дъжда и тогава го видях. Алек.
- Хей! Алек!
Извиках му,но той не ме чу и влезе в някаква сграда.

- Алек!-извиках отново,но без резултат.

Затичах се към сградата където Алек влезе. Тази сграда беше доста стара. Не знам какво Алек търси тук,но ще го последвам. Не ми се стой в дъжда.
Отворих металната врата и влезнах вътре. Беше пусто. Нямаше почти нищо и беше тъмно. Изглежда като някакъв склад. По точно изоставена сграда. Странно.
Видях стълби,който водят някъде надолу. Реших да проверя накъде водят и започнах да слизам.

Когато слизам долу чувам силен шум идващ откъм една метална врата. Навлизам във вътрешността на помещението и се оглеждам. Спирам пред тази метална врата. Отвътре се чуват викове.
Със сигурност има стотина души дори и повече. Отварям вратата и виждам толкова много хора скандиращи и викащи. Помещението е огромно. В центъра му има голям ринг. Около него имаше хора,който наддаваха пари. Залагаха кой ще е победител. Явно това са незаконни боеве.

Пропрових си път през тълпата и се приближих по-близо до ринга,за да видя бойците. В мига в,който видях лицата им изпаднах в шок и ужас. Единият боец беше обърнат с гръб към мен и не можах да видя лицето му. Но другия... Другия беше целия в кръв. Получаваше удар след удар. Това беше много жесток бой. Накрая след толкова удари изпадана в безсъзнание и се свлече на земята. Другия боец се обърна и видях лицето му.

Това беше...

Алек.

Какво по дяволите!?
Той също беше малко ранен,но не колкото мъжът лежащ на пода зад него. Двама мъже отидоха и вдигнаха лежащия мъж и го изнесоха извън ринга. Всички го аплодираха и викаха. Алек слезе от ринга и видях един мъж с черен костюм и очила да му подава плик с пари и си тръгна. Алек ги преброи и ги прибра в джоба си. Той беше облечен само с къси черни шорти и маратонки. Огледа се в тълпата. След малко до него дойде някакво момиче и го целуна по бузата. Тя буквално му се натискаше.
Не знам как,но когато погледнах отново към Алек погледа му беше прикован към мен. Беше шокиран колкото и аз. Той бързо отпрати момичето далеч от себе си. Погледна ме продължително в очите. След това просто се обърна и изчезна в тъмнината на един коридор. Това беше знак да го последвам. Хукнах към този коридор и след миг изчезнах в тъмнината му.