DARK/Тъмен

Глава 22

Алек

Преглеждам файловете с информация за бизнеса ми. На вратата ми се почуква и вдигагам поглед към нея.
- Влез.-извиквам.
През вратата влиза Владимир. Затварям лаптопа и се настанявам удобно в стола си. Владимир спира пред бюрото ми и го поглеждам с очакване да чуя какво има да ми каже.
- Какво има,Владимир?
- Имам новина за докторката.
- Слушам.
- Вчера тя имаше посетител в болницата.
- И?
Скръствам ръце пред гърдите си и го поглеждам студено.
- Казва се Джак Еванс.
Владимир се протегна и ми подаде снимка. Взех я и се вгледах. Това е същото копеле от бара.
- Изглеждаха доста близки.
Подадох снимката на Владимир и той я взе.
- Добре,Владимир. Продължавай да я следиш и не се отделяй от нея.
Владимир кимва и му давам знак да си върви.
- Почакай.-казвам му точно преди да излезе. -Намери ми всичко,което можеш за този Джак Еванс.
- Да шефе.
-Свободен си.
Вратата се затваря след него и в стаята настъпва тишина.

Целия ми ден минава в работа и се протягам към телефона си. Набирам номера на Люк.
- Как мина срещата? Приеха ли сделката?
- Да всичко мина гладко.
- Чудесно. Ще се чуем отново.
Затварям телефона и го оставям на масата.  Поглеждам към часовника и виждам,че е време да се срещна с Валъри. Ставам от стола и отивам до дивана да си взема коженото яке. Обличам го,взимам телефона си и излизам.

Качвам се на мотора и тръгвам към болницата. Ще взема Валъри направо от там. След около 30 минути вече съм пред болницата и спирам на паркинга. Слизам от мотора и си свалям каската. Оглеждам се за Валъри,още не е излезнала. Подпирам се на мотора и скръствам ръцете пред гърдите си. След малко я виждам да излиза от входа на болницата. Оглежда се наоколо и накрая ме вижда и ми се усмихва. Докато върви към мен я оглеждам от глава до пети. Облечена е със стегнати сини дънки,който подчертават стройната и фигура. Нагоре е облечена с бял потник и черно кожено яке. Мамка му! Адски секси е. Прехапвам долната си устна и изпускам една въздишка. Когато Валъри вече стига до мен и намигам и се усмихвам.
-Качвай се.
Подавам и каска и вижда любопитство изписано на лицето и.
- Къде отиваме?
- Ще те заведа на едно място. Хайде!
- Добре.-съгласява се и слага каската си.
Качвам се на мотора,слагам си каската и чакам Валъри да се качи. След миг Валъри премята единия си крак,а след това и другия и обвива ръце около мен.
- Дръж се здраво.
Когато тръгвам усещам как Валъри се вкопчва в мен и на лицето ми се появява усмивка. Докато се движим по шосето с бърза скорост поглеждам за секунда назад към Валъри и отново към пътя. Валъри се притиска към мен и усещам приятно чувство. Харесва ми да е близо до мен. Вече излизаме от града и сме близо до мястото. След малко намалям скоростта и отбивам в ляво до едно дърво. Двамата слизаме от мотора и сваляме каските си. Валъри се оглежда наоколо и накрая поглежда към мен.
- Какво е това място?
- Ще видиш. Хайде ела с мен.
Протегнах ръката си към Валъри и тя я хвана. Изкачихме се по малкия хълм и когато стигнахме горе помогнах на Валъри да се изкачи,тъй като беше тъмно.
- Къде ме водиш?
- Затвори очи.
- Това е глупаво.
- Хайде затвори ги.
- Ох добре!
Застанах зад нея и обвих едната си ръка около кръста и за да не се спъне,а с другата покрих очите и. Направихме няколко крачки напред и спряхме близо до ръба на хълма. Отдръпнах ръцете си от нея и пристъпих назад.
- Вече може да отвориш очи.
Наблюдавах изражението на Валъри,когато отвори очите си. Тя разтвори леко устни и остана безмълвна. След малко се обърна и се вгледа в очите ми.
- Алек... гледката е уникална.-в гласа и долавях вълнение. Усмихна се и ме прегърна. -Благодаря,Алек!
След миг се отдръпна от мен и отново се обърна към града. Отидох зад нея и обвих ръка около кръста и двамата останахме загледани напред. Нощният Сан Франциско изглеждаше невероятно. Светлините му изпълваха мрака и леко осветяваха хълма на който бяхме. Светлините му също се отразяваха и във водата. Виждаше се и Голдън Бридж. Милионите светлини в далечината,звездите на нощното небе,тъмнината,луната..Валъри...
Обвих ръцете си около нея откъм гърба и. Приближих лице към косата на Валъри и вдишах аромата и. Затворих очи,за да запаметя момента. Отворих очи,когато Валъри се обърна с лице към мен.
- Това място е невероятно. Благодаря,че ме доведе тук.
Тя обвива ръце около врата ми и доближава устните си до мойте. Приитискам я към мен и устните ни се сливат в нежна целувка. Имам чувството,че времето е спряло. До сега не съм целувал никоя така както Валъри. Никога не съм целувал нежно. Какво ми става? Защо правя всичко това? Прекъсвам целувката ни и се вглеждам в нея. Сядам на земята и тя прави същото. Сгушва се в мен и опира глава в рамото ми. Оставаме така около час наслаждавайки се на гледката.

Виждам,че започва да и става студено и я придърпвам към себе си.
- Какво ще кажеш да тръгваме?
- Добре. Но ще дойдем отново тук,нали?
- Да.
Ставаме и започваме да слизаме надолу по хълма.
- Гладна ли си?
- Всъщност да.
- Добре тогава ще се отбием да купим нещо за хапване и отиваме в апартамента ми.
- Вече стана късно и не знам дали идеята е добра.
Вече стигнахме до мотора и се обърнах назад.
- Добре ще хапнем навън. Така става ли?
- Ами..добре.
Хайде да се качваме.

~30 минути по-късно~

Излизаме от ресторанта нахранени и тогава телефона на Валъри извънява.
- Извини ме.
Тя вдига и се отдалечава от мен. Отивам на паркинга до мотора да я изчакам.

След малко виждам Валъри,идваща насам. Телефона ми вибрира в джоба и го изваждам,за да видя кой звъни. Отключвам телефона и виждам съобщение. Мускулите ми се стягат и кръвта ми кипва,когато виждам от кого е. Отварям го и започвам да чета.

"На твое място бих внимавал много с този мотор. Особено,когато докторката е с теб."
                                                          - М.

Копеле мръсно! Нещастник! Мамка му! Бесен съм. Кръвта ми кипи от ярост. Как смее да ме заплашва? Кучи син! Тогава чувам някакъв звък идващ от мотора. Навеждам се и го оглеждам внимателно,но тогава погледа ми се спира на нещо...

По дяволите!

Бомба!

Таймера вече беше стигнал 7 секунди. Поглеждам към Валъри и извиквам към нея докато се отдалечавам от мотора.
- Валъри! Не се приближавай!!!
Тя се спира и ме гледа шокирано.

Мамка му!

Точно тогава се чува силния взрив на мотора и земята под краката ми се разклаща и падам. Чувам браждене в ушите и зрението ми е леко замъглено. Ставам бавно от земята и поглеждам напред. Валъри. Сърцето ми прескача удар,когато я виждам на земята. Не...
- ВАЛЪРИ!!!