DARK/Тъмен

Глава 28

Валъри

Таксито спря пред клуба. Платих му и слезнах от него. Поех си дъх и се отправих към луксозния клуб. На входа бяха застанали двама пазачи,те ме пуснаха да мина бързо и вече слизах по стълбите надолу. Стигнах долу и силната музика бучеше. Навсякъде се виждаха хора. Беше доста претъпкано. Всички танцуваха или пиеха на бара с цигара в ръка. Минах отстрани,за да не се бутам в тълпата от танцуващи. В края видях позната фигура. Опитах да си спомня кой беше той преди са се приближа към него. Споменът ме връхлетя. Това беше вън мъжът,когото Алек удари в нощта на експлозията. Как му беше името? В...
Владимир.. да!
Спрях се пред него и го попитах по-силно,за да ме чуе на фона на силната музика.
- Аз търся Алек. Къде мога да го намеря?
- Господин Блек е в кабинета си. Надолу по коридора в ляво.
- Благодаря ви.
Отдалечих се от него и тръгнах надолу по коридора след това завих наляво. Спрях се пред една добре украсена врата. Предполагам това трябва да е тя. Почуках на вратата и влезнах вътре.
- Алек?
Огледах се и когато погледа ми спря сърцето ми прескочи удар. При гледката пред мен ми се пригади и пред очите ми стана черно. Алек беше седнал на стола си,а в скута му стоеше чернокоса жена,която се притискаше към него. Когато той чу гласа ми я избута от себе се и става от стола.
- Валъри!
В очите ми напираха сълзи. В момента се чувствах ужасно. Не исках той да види сълзите ми,за това побягнах. Какво въобще очаквах? Та ние дори не сме заедно! Бягах по коридора докато не усетих хватка около ръката си,която ме спря.
- Валъри,почакай! Спри..
Алек. Беше задъхан. Той ме обърна,така че да съм с лице към него.
- Веднага ме пусни!-извиках му силно.
- Това не е което се мислиш!
- Казах да ме пуснеш!
- Валъри чуй ме,тя просто дойде и се настани в скута ми преди да дойдеш.
- Въобще не ме интересува какво правиш.
- Валъри.
- Отвращаваш ме.
- Валъри чуй ме.
Дръпнах ръка си силно и се отскубнах от хватката му.
- Можеш да си вървиш! Не я оставяй да те чака.
Обърнах му гръб и тръгнах като забързях крачка,но тогава той отново се появи зад мен. След миг се озовах притисната към стената,а Алек пред мен.
- Махни се от мен!
- Валъри това не беше каквото си мислеше!
- Напротив! Вие се натискахте,ако не бях влезнала щяхте на стигнете и по-далеч.
- Не,Валъри!
- Съжалявам,че ви прекъснах. Сега ще си вървя,а вие може да се забавлявате.
Поставих ръце пред гърдите му и го отблъснах и побягнах бързо към тълпата от танцуващи. Алек се провикна след мен. Вече не можех да сдържам сълзите си и ги оставих да потекат. Само като си спомня Алек и онова момиче..сърцето ме заболя..имах чувството,че ще се пръсне,а гаденето ми се усили. Проправях си път пред хилядите танцуващи тела. Зрението ми беше замъглено от сълзите спускащи се по бузите ми. Докато си проправях път се блъснах в някого и паднах назад.