DARK/Тъмен

Глава 10

Два дни по-късно

Валъри

Тази вечер ще карам нощна смяна. Ще се отдам напълно на работата си. Така няма да мога да мисля за Алек. Вървя по коридора на болницата и се оглеждам. Търся Емили,но нея я няма. Забравих,че тя се прибра по-рано,тъй като и стана лошо. Продължавам да вървя напред и виждам позната фигура пред асансьора. Това не е ли Люк? Преди да мога да видя лицето му той се качва в асансьора.
- Доктор Валъри викат ви в спешното. Имаме много спешен случай.-една от медицинските сестри ме уведоми и побягна напред. Аз я последвах и побягнах към спешното.
-Какъв е случаят?-попитах докато се приближавах към леглото на пациента.
-Сърцето му спря.
-Отдръпнете се. Трябва да му направя сърдечен масаж.-извиках. Поставих ръката си върху гръдния кош на пациента,а след това другата върху нея като ги кръстосах. Започнах да правя ритмични натискания и поглеждах към монитора. Все още няма пулс. Продължих така олоко минута.
- Заредете дефибрилатора на 150.-извиквам.
-Готово.
Няма резултат.
- Заредете на 200 бързо.
Отново без резултат.
- Заредете на 250.
Поглеждам към монитора все още няма пулс. Хайде!
- Заредете на 300.
Хайде давай! Моля те. Чувам звука на монитора.

-Докторе пулса на пациента се възвърна.
Затворих очи за миг поемайки си въздух.
-Чудесно.-отвърнах с усмивка.
- Аз ще поема от тук нататък доктор Валъри.-това беше гласът на Ник. Обърнах се към него и го погледнах.
-Разбира се.

Чаках вратата на асансьора да се отвори,за да се кача на горния етаж обратно в кабинета ми. Докато вратата се отваряше забелязах отново Люк. Влезнах вътре в асансьора с лице към него.
-Виждам,че си по-добре Люк.-казах с усмивка на лицето си.
-Много ти благодаря,Валъри. Ако не беше ти-
- Това е работата ми.
-Все пак ти благодаря.
- Няма защо.
Телефона на Люк звънна,когато той погледна дисплея,за да види кой е лицето му се напрегна.
-Беше ми приятно да си приказваме,но трябва да вървя. Чао!
-Чао Люк!
Виждайки Люк тук се сетих за Алек. Въпреки опитите ми тези дни да спра да мисля за него се провалиха. Истината е,че изпитвам нещо към него,което не биваше...
Дадох обещание на себе си преди години,но когато срещнах Алек,нещо се промени. Незнам дали ще мога да спазя собственото си обещание,защото с всеки изминал ден... С всеки изминал ден изпитвам желание да го видя.
 Не,не,не,не...не!!! Не може да бъде! Не...
Аз съм влюбена в Алек! Не! Това не биваше да се случва. Чак сега осъзнавам всичко това. Как можах да го допусна? Наруших обещанието си... Мразя го! Мразя го за това,че ме накара да се влюбя в него. Мамка му!
Какво ще правя сега? Трябва да забравя за него. Ние сме твърде различни. Аз съм лекар,а той е...мафиот. Аз спасявам хора,а той отнема животи. Каква ирония на съдбата.
Имам огромна нужда да разпусна. Трябва да отида в боксовата зала и да прочистя мислите си,но на сутринта. Все още съм на работа.