DARK/Тъмен

Глава 37

Валъри

Прибирам се в апартамента на сутринта. Прекарах цялата нощ в сълзи и размисли в колата. Съблякох якето си и го закачих на закачалката. Влезнах в хола и оставих чантата си на дивана и седнах. В главата ми беше пълен хаос.
- Валъри!? Добре ли си?
Вдигнах поглед и пред мен стоеше Емили на лицето и беше изписана тревога.
- Добре съм.
- Много си бледа. Сега ще ти донеса да пиеш нещо.
- Емили-
- Сега се връщам.
Емили се върна и ми подаде чаша с вода. Изпих я на един дъх и я подадох обратно.
- Къде беше цяла нощ? Да не би да е станало нещо с Алек и той да те е наранил по някакъв начин или обидил?
- Няма такова нещо,Емили.
- Ако е така кълна се,че ще го убия. Казвам ти.
- Не! Казах ти,не е това. Просто имах тежка смяна.
Излъгах я,но тя повдигна една вежда и се вгледа в мен. Дано да повърва на това.
- Ох,добре не ми казвай.
- Ще отида да поспя.
- Добре.
Станах от дивана и тръгнах към стаята си. След като влязох вътре затворих вратата и се плъзнах надолу към земята. Свих коленете към гърдите си и обвих ръце около тях. Една сълза се спусна по бузата ми. Телефона ми започна да звъни. Повдигнах глава и видях името на Алек изписано на дисплея. Стиснах очи и опрях глава на вратата. Взех телефона и го упрях до ухото си.
- Добро утро,Валъри!
- Добро утро! Какво има?
- Просто исках да те чуя. Липсваш ми.
- Къде си?
- Имам малко работа в клуба.
- Ще дойда при теб.
- Чудесно. Чакам те.
Затворих телефона и сълзите от очите ми текнаха още по-силно. За да спася сестра си трябва да предам Алек...
Ставам от земята и отивам в банята. Измивам си лицето и се преобличам набързо. Оправям си грима,взимам чантата си и излизам навън.

***

Слизам от колата си и тръгвам към входа на клуба. Охраната ми отваря вратата и аз влизам. Вървя по коридора и след като стигам пред кабинета на Алек се спирам и се вглеждам във вратата. Стоя така известно време след,което натискам дръжката и влизам вътре. Алек ме вижда и се изправя. Затичвам се и го прегръщам силно.
- Алек.-прошепвам тихо и се притискам към него.
Ръцете му се обвиват около мен и заравя лице във врата ми и вдишва от аромата на косата ми.
Отдръпвам се от него и той ме поглежда в очите.
- Всичко наред ли е?
- Да. Защо?
- Просто ми изглеждаш разсеяна.
- Имах дълга нощна смяна.
- Имам още малко работа тук. Какво ще кажеш да хапнем после?
- Добре.-усмихнах му.

Алек ме придърпва към себе си и на милиметър от устните ми прошепва.
- Но първо ще се насладя на присъствието ти.
Поставям ръце на гърдите му и го спирам.
- Нали имаш работа не трябва да се разсейваш.
- След като те видях няма как да се случи.
Устните му се разбиха в мойте и ръцете му ме притеглиха към него. На вратата се почука и аз се отдръпнах от него. Вратата се отвори. Игор влезе и погледна към Алек.
- Шефе. Трябва да дойдете веднага.
- Добре.
Игор излезе веднага и затвори вратата.
- Ще се върна след няколко минути.
Кимнах към него и той излезе с бързи крачки през вратата.
Поех си дълбоко въздух и затворих очи за момент. Трябва да го направя. Повторих си наум и отидох до бюрото на Алек. Извадих флашката от джоба си и я пъхнах в лаптопа му. На монитора се показа време за което информацията ще се изтегли.
3 минути.
В момента съм толкова притеснена и нервна. Това е толкова нередно. Тракам с пръсти по бюрото. Още 1 минута.
Хайде по-бързо. Ако някой влезе в момента и ме види..
Чух гласове в края на коридора и сърцето ми заби като лудо. Сигурно е Алек. Погледнах към екрана. Още 30 секунди. Хайде,хайде,хайде! По-бързо!
Гласовете станаха по-силни с приближаването си. Ръката ми беше върху флашката. 10...9..8..7..6..5..4..3..2..1...
Издърпвам флашката от лаптопа и веднага я прибирам в джоба си. В този момент вратата се отваря и Алек влиза.
- Хайде да тръгваме.
- Къде?
- Ще закусим някъде.
Кимвам и тръгвам след Алек.

По време на пътуването ни в колата бях замислена и притеснена за това,което се случи. След малко пристигнахме в някакво кафене и се настанихме. Станах от мястото си и погледнах към Алек.
- Отивам до тоалетна.
Забързях се и затворих вратата след себе си. Бръквам в чантата и изваждам телефона.

"Взех флашката."

Изпращам съобщението и прибирам телефона си. Връщам се обратно при Алек. Поръчваме си и докато чакаме поръчката се наслаждаваме на гледката. Сервитьорът донася поръчките ни бързо. Благодарим му и започваме да се храним. Тогава телефонът ми извибрира. Натискам копчето и на екрана се показва:

1 ново съобщение от Непознат номер

- Какво има?-пита Алек.
- Трябва да тръгвам.
Ставам от масата бързо,Алек също.
- Имам спешен случай. Ще се чуем по-късно.
Хуквам бързо към изхода и отварям съобщението. На него е изпратен адрес.
Спирам едно такси и се качвам в него.
- Към този адрес.
- Да,госпожице.

Алек

- Валъри!-извиквам след нея.
Плащам сметката и тръгвам след Валъри. Виждам я как тича към едно такси и се качва в него. Какво по дяволите става? Още от както дойде се държеше странно и сега избяга така внезапно. Нещо не е наред. Получи съобщение и след това си тръгна. Ако беше от болницата щеше да се съгласи да я закарам. Тук се случва нещо друго.
Изваждам телефона си и се обаждам на Владимир.
- Следиш ли Валъри?
- Да,шефе.
- Искам да ми кажеш къде отива и с кого ще се срещне.
Затварям телефона и отивам към колата си.

Валъри

- Това ли е адресът?
- Да.
- Може ли да ме изчакате тук? Няма да се бавя.
- Броячът остава включен.
Кимвам и затварям вратата. Насочвам се към сградата и заобикалям докато намирам входа. Качвам се по стълбите и виждам хората на Маркъс.
- На покрива.
Казват ми и тръгват нагоре,а аз вървя след тях.
Изкачвам стълбите и излизам на покрива и там ме чака Маркъс. Когато ме вижда се усмихва като психопат.
- Много бързо се справи с задачата си. Браво! На това се казва дух. С правилния стимул става всичко.
- Ти си болен! Психопат.
- Да не мислиш,че Алек е по-добър!?-Маркъс се измива и ме поглежда сериозно.-Не ме разсмивай.
- Какво ще правиш с тази флашка?
Той се усмихна зловещо и в черните му очи проблесна искра.
- Ще унищожа Алек Блейк.
Сърцето ми прескочи удар и дишането ми се накъса.
- Какво?
- Хайде Валъри дай ми флашката и след това няма да имаш проблеми с мен. Хайде.
Изваждам флашката от джоба си,но я стискам в ръката си и от очите ми текват сълзи.
- Хайде,Валъри!
Маркъс се приближава към мен и включва телефона на високоговорител.
- По моя заповед я застреляйте.
- Не!-извиквам.
- Дай ми флашката и ще отменя заповедта.
- Моля те..
- Дай ми я.
Протягам ръка напред и той я взима.
- Браво! Свърши чудесна работа.

- Свалете оръжията момчета. Може да си вървите.
Избухвам в сълзи и се свличам на земята.
- До скоро,Валъри!
Прошепва Маркъс и излиза през вратата.