DARK/Тъмен

Глава 31

Валъри

Звъня на Алек,но той не ми вдига. Крача напред назад из стаята напрегнато. Имам лошо предчувствие. Опитвам отново да се свържа с него-без резултат. След малко позвънявам отново.

Телефонът на абоната е изключен или извън покритие.

Нещо не е наред. Започвам да ставам още по-нервна. Люк е в кухнята с Емили,може би той знае къде е Алек. Бързо отивам при тях и поглеждам разтревожено към Люк.
- Не мога да се свържа с Алек. Знаеш ли къде е?
- Не.
Люк изважда телефона си и набира номера му и изражението му се напряга.
- Люк нещо не е наред. Усещам го.
- Валъри седни и се успокой.
Люк става от стола си и застава пред мен.
- Притеснявам се,Люк.
- Спокойно. Сега ще опитам да се свържа с него по друг начин.

Люк набира някакъв телефонен номер и го допира до ухото си.
- Игор знаеш ли къде е Алек?
Наблюдавам внимателно лицето на Люк.
Люк затваря телефона и изведнъж помръква и замръзва намясто. Сърцето ми започва да бие лудо.
- Люк?-гласът ми е напрегнат и изпълнен с тревога. - Какво става?
Той си поема въздух и поглежда към Емили и след това към мен.
- Люк отговори ни.-извиква Емили.
- Люк. Моля те.

- Трябва да вървим. Веднага.
- Какво се е случило Люк?-извиквам и се приближавам към него. -Кажи ми!
- Експлозия.
- О,Боже мой.
- Трябва да тръгваме. Сега.

***

През цялото пътуване в колата сърцето ми не спря да бие силно. Страхувам се,че Алек е зле...
Люк паркира колата си до тази на Алек. Щом спря колата веднага слезнах и се затичах напред към доковете. Избягах 200 метра минавайки около хиляди контейнери и виждам Игор.
- Къде е Алек?-извиквам му задъхано.
- Ето там. В безсъзнание е от около 30 минути.
Измествам поглед настрани и го виждам на земята. Сърцето ми спира при вида му. Затичвам се веднага към него и падам на колене. От очите ми текват сълзи.
- Алек? Чуваш ли ме?
Проверявам пулса му с пръсти. Когато го усещам въздъхвам облекчено.
Изведнъж погледа ми се спира на земята изцапана с кръв. Прокарвам ръка през косата му и цялата ми ръка става червена.
О боже! Чувам идващите стъпки на Люк.
- Алек! Отвори очи. Моля те..
Прокарвам ръка по лицето му и затварям очи.
- Моля те,Алек! Кажи,че ме чуваш!
Алек издишва тежко и леко отваря очи.
- Валъри...
- Тук съм!
Притискам се към него и го прегръщам.
- Нямаш си на представа колко много ме уплаши. Помислих си,че ще те изгубя...
Отдръпвам се от него и му помагам да стане. Премятам ръката му през едното ми рамо,а другата му ръка е преметната през рамото на Люк. Бавно се движим към колата като го придържаме да не падне. Алек се отпуска и тялото му натежава.
- Изгуби съзнание. Мамка му!-изруга Люк.
- Ще се погрижа за него в апартамента. Да побързаме.
Стигнахме до колата и внимателно го оставихме на задната седалка. Аз също седнах най-отзад. Люк се качи на шофьорското място и потегли бързо. Подпрях главата на Алек в скута ми и хванах ръката му. С другата си ръка нежно прокарах пръсти през косата му.

Стигнахме до апартамента на Алек. Помолих Люк да ми помогне да почистим раната на главата на Алек и да го съблечем.  След това го оставихме в леглото.
- Аз ще остана при Алек.-прошепнах на Люк.
- Добре. Аз ще тръгвам,но ще съм наоколо,ако имаш нужда от нещо веднага ми звънни.
- Благодаря ти,Люк!

Люк излезе от стаята и тогава легнах на леглото до Алек. Прокарах ръка по лицето му,а след това и в меката му коса. Придърпах се към него като обвих ръце около него и поставих глава на гърдите му. Усещах всяко едно негово вдишване...
Чувах всеки един удар на сърцето му... и двете в синхрон с моето.
Затварям очи и се отпускам.

Алек

Отварям бавно очи и ме протизва остра болка от глава. Навдигам се в седнало положение и хващам главата си с една ръка. Когато Валъри ме вижда веднага идва до мен.
- Каква правиш? Не бива да ставаш от леглото.
- Нищо ми няма.
Опитвам се да стана,но Валъри ме бута  обратно в леглото.
- Ударил си главата си много силно по време на експлозия. Трябва да си почиваш. Сега ще ти дам лекарствата.
Валъри се протяга към нощното шкафче, взима чаша с вода и хапче и ми ги подава.
- Повече не прави това! Моля те. Нямаш си и на представа колко ме уплаши снощи.
Повдигам се бавно на лакти и подпирам гърба си на стената. Изражението на Валъри е притеснено и тя не може да го скрие.
- Не прави резки движения!
- Както кажете докторе.
- Алек сериозна съм!

- Ела по-близо.
Валъри съда по-близо до мен и аз протягам ръка и хващам брадичката и нежно.
- Успокой се,добре съм.
Една сълза се стече по бузата и.
- Хей,Валъри! Погледни ме.
- Толкова много се уплаших,когато те видях така.
- Бил съм и по-зле.
- Това не ми помага.
Придърпвам я към гърдите си и обвивам ръце около нея. Галя косите и в опит да я успокоя.