DARK/Тъмен

Глава 47

Алек

Отварям очи и се раздвижвам в леглото. Първото нещо,което виждам е Валъри. Усмихвам и се.
- Алек! О,Боже мой!-гласът и беше толкова развълнуван и радостен.
- Валъри.
Опитвам да се изправя в седнало положение и тогава ме пронизва внезапна болка.
- Какво правиш!? Не трябва да извършваш резки движения. Претърпя много тежка операция.

Тя постави ръце на гърдите ми и много леко ме побутна назад и нагласи възглавницата ми.  Простенах от болката. Валъри седна на леглото до мен и започна да  докосва лицето ми.
- Знаеш ли колко много ме изплаши?
Погледна ме в очите и на лицето и се появи усмивка,а след това очите и се напълниха със сълзи. Протегнах ръка и избърсах сълзите и.
- Валъри...недей!
- Знаеш ли какво преживях!? Знаеш ли колко много ме уплаши!?
- Ела тук.
Обвих ръка около кръста и,и я придърпах към себе си. Тя легна на леглото и се притисна към мен.
- Повече не го прави,Алек! Няма да понеса,ако нещо ти се случи.
- Какво да кажа,живея на ръба.-пошегувах се и усетих как тялото и се стяга.
- Мразя те,Алек Блейк!
- Мога да се закълна,че преди няколко дни казваше,че ме обичаш.
Валъри тръгна да се отделя от мен,но аз и попречих и я дръпнах. Тя изгуби равновесие и за да го запази седна върху мен и подпря ръце на гърдите ми. Затворих очи за миг. Болката все още беше доста силна.
- Какво правиш?-извика и ме погледна в очите -Алек..аз съжалявам, че те нараних.
- Остани така.
- Толкова съжалявам!
Тя плъзна ръце по гърдите ми и погали раненото ми място,а след това остави няколко целувки там.
- Толкова сте внимателна д-р Валъри Уайт и толкова дяволски секси в скута ми.
Дяволита усмивка се появи на лицето ми,когато видях изражението и. Погледа и се плъзна надолу и бузите и пламнаха.
- Алек сега не е време за това. Трябва да се възстановяваш от операцията и не трябва да-
Докато тя говореше забързано,аз се изправих и я притеглих към себе си като атакувах устните и със своите. Езиците ни се преплетоха във вихрушка от изпепеляваща страст. Целувката ни беше бавна и изпълнена със страст,желание, жажда и...любов. След малко тя се отдели от устните ми и ме погледна.
- Алек..
- Добре,добре,добре... Разбрах!
Валъри се изкикоти и се усмихна.
- Ти си едно много лошо момиче,Валъри.
- Съжалявам,но трябва да се възстановяваш Алек.
- Единственото нещо,от което се нуждая си ти,Валъри. ТИ.
- Ще трябва да почакаш.
- Тогава ще трябва да се грижиш повече за мен.
- Разбира се! Сега ще те оставя да си почиваш,а аз ще отида да поговоря с лекуващият ти лекар.
- Не си ли ти?
Валъри стана от мен и ми се усмихна.
- Не. Оставям те.
Целуна ме набързо по устните и излезе от стаята.