DARK/Тъмен

Глава 6

На другата вечер

Алек

Тази вечер имам много важна среща с една от най-опасните гангстерски групировки в Сан Франциско. Ако сделката е успешна ще спечелим милиони. За това се приготвям.
Обличам черната си риза и слагам едни черни дънки. Сега е ред на пистолета ми. Взимам го от нощното си шкафче и го пъхам зад колана си.

Вече съм в поршето и карам към мястото на срещата. Този път няма да отида сам. С мен ще бъде Люк както и още няколко от хората ми.
Мястото на срещата ще бъде извън града в един изоставен склад. Ако тези копелета посмеят да ме измамят ще им пръстна мозъка.
Както винага има трафик по улиците. Времето е лошо и започва да вали. Чувам звъненето на телефона си. Протягам ръка към другата седалка,за да го взема. На екрана е изписано името на Люк.
- Какво има Люк?-питам аз.
- Къде си?
- В момента пътувам към мястото на срещата. Скоро ще бъда там.
- Добре шефе. Всички сме на позиция и чакаме теб.
- Идвам. Чао.-затварям телефона и го хвърлям на седалката до мен.

След около 20 минути съм пред изоставения склад. Аз, Люк и петима от моите хора влизаме в склада,а останалите шестима са отвън и чакат. Те са отвън за всеки случай,ако се случи нещо непредвидено.
Вече сме на мястото,където трябваше да продадем оръжията. Оглеждам се за бизнес партньорите ни,но няма и следа от тях.
- Шшт. Чуйте това.-казвам на хората си.
- Алек нищо не чувам.-каза Люк объркано.
- Именно. Твърде е тихо.-имам лошо предчувствие. По дяволите!

- Това е капан! Всички да се махнат от тук веднага.-извиках колкото се може по-силно.
Изведнъж профучаха няколко изстрела над главата ми. Светкавично залегнах и се скрих зад един шкаф,за да имам прикритие. Извадих пистолета от колана си. В колата го бях заредил,за да не губя време. Насочих го нагоре и стрелях към стълбището от където дойдоха изстрелите. Започна кръстосана стрелба. От всякъде хвърчаха куршуми.
- Люк прикрий ме.-извиках на Люк,който беше скрит зад един метален варел.
 Изправих се и побягнах към стълбището където са стрелците.
- Алек спри! Това е лудост. Алек!-Люк се провикна след мен,но аз игнорирах виковете му.

Изкачих стълбите бързо. Огледах се за някои от стрелците,не видях никого за сега. Застанах до ъгъла на стената и се заслушах. Чух приближаващи стъпки.

Изскочих откъм стената и насочих пистолета си срещу стрелеца срещу мен. Той също бе насочил палистолет към мен,но аз светкавично натиснах спусъка на пистолета. След секунди мъжът срещу мен имаше дупка в главата и бавно падна на земята.
Продължих да вървя напред,търсейки другите стрелци. Не знам колко са,но съм  решен да избия всички до един.

За да стигна до стрелците трябва да заобиколя от другата страна. Единственият път на там е един дълъг коридор. Ако мина през него ще бъда твърде открит и може да ме застрелят,но нямам друг избор. Трябва да мина оттук.
Тръгвам да бягам по коридора. Трябва да стигна възможно по-бързо. Пред мен се появяват двама мъже с черни маски.

По дяволите!

Насочвам пистолета си към единия от тях. Преди да стрелям зад мен се появява друг стрелец и се нахвърля върху мен. Стрелям,но не успях да убия копелето. Улучих кракът му и той се свлече на земята.
Ударих един лакът в лицето на мъжът зад мен,но той не ме пусна. Обви ръце около гърлото ми и затегна хватката си. Другият маскиран извади нож от джоба си и се приближи към мен.
- Блейк! Имаш много поздрави от стария си другар, Маркъс.- каза той и заби ножа в корема ми. След което ми удари юмрук в лицето и падам на земята. Губя съзнание.

След като отварям очи се изправям бавно. Няма и следа от колелетата. Сигурно са избягали. Ставам на крака и отивам на първоначалното място,на което бях. Слизайки по стълбите виждам Люк лежащ на пода. Както и трима от хората ми лежащи мъртви.
- Люк!-извикам.
Затичвам се към него. Виждам,че е прострелян в областа на бедрото и губи доста кръв. Клякам до него и притискам раната му с ръце.
- По дяволите, Люк! Дръж се.

***

В момента карам с бясна скорост към апартамента ми. Взимам телефона си и набирам номера на Валъри. След секунди тя вдига.
- Ало? Кой е на телефона.-пита тя.
- Валъри имам нужда от помоща ти.
- Алек!? От къде имаш номера ми?
- Няма значение. Трябва веднага да дойдеш в апартамента ми. Много е спешно.
- Какво има?
- Приятеля ми е прострелян в бедрото и губи много кръв. Трябва спешно да дойдеш.
- Какво? Трябва веднага да го докараш в болница. Алек! Чуваш ли ме?
- Не мога. Ела в апартамента ми.
Чувам как Валъри си поема дълбоко въздух.
- Прати ми адреса си идвам.
- Благодаря.-прошепвам срещу телефона и затварям.

Натискам педала на гаста и се отправяме с бясна скорост по улиците на града,докато дъждът се сипе над нас.