DARK/Тъмен

Глава 44🔞

В главата има еротична сцена +🔞

Валъри

От няколко дни съм отседнала в апартамента на Алек. Той постоянно се грижи за мен. Не се отделя и за миг.

- Имаш ли нужда от нещо?
- Алек добре съм. Наистина.
Той сяда до мен и ме придърпва към себе си.
- Сигурна ли си?
- Алек!
- Добре,добре.
Поглеждам го и се усмихвам.
- Какво?
- Нищо.
- Кажи ми.
- Просто си много сладък,когато си толкова загрижен.
- Ммм,така ли?
Алек се приближавам и заравя лице във врата ми. Оставя няколко целувки там и спуска ръка към бедрото ми. Стисва го леко и захапва врата ми. Изпраща тръпки по цялото ми тяло. Усещам топлия му дъх срещу кожата си. Той спира и се отдръпва от мен. Телефонът му започна да звъни и той се протегна и го взе.
- По дяволите! Шибан телефон.-изругава и аз се изкикотвам.
В мига в който видя името изписано на дисплея изражепието на лицето му се промени. Погледна към мен и стана от дивана. Отдалечи се на достатъчно разстояние и застана до прозореца. Изглежда,че разговорът беше доста напрегнат. Алек изглеждаше ядосан. Затвори телефона и погледна към мен. Нещо не е наред.
Станах от дивана и тръгнах към Алек.
- Всичко наред ли е?
- Трябва да излезна за няколко часа.
- Добре.-изрекох малко объркано.
Отново каменното изражение на лицето му се върна. Отново същата студенина. Изпратих го до вратата. Докато слагаше якето си видях пробляскващия метал на кръста му.
- Какво е това!? Защо го взимаш със себе си?
- Валъри.
- Ще направиш някоя глупост нали? Ще го убиеш?
- Валъри после ще говорим. Сега трябва да тръгвам.
- Знаех си. Няма да се откажеш от пистолета си.
- Валъри..
Погледнах го лошо и минах покрай него. Влезнах в хола и седнах на дивана. Чух шума на затварянето на входната врата. Добре Алек Блейк!

Изминаха доста часове откакто Алек го няма. Започнах леко да се притеснявам. Спрях филма,който гледах и станах от дивана като махнах одеалото от себе си. Отидох до огромния прозорец и гледах навън. Започна да вали силен дъжд. Небето стана сиво и изпълнено със сиви облаци. Отдръпнах се и закрачих към кухнята. Пуснах кафе машината и си приготвих чашка. След минута беше готово. Ноздрите ми се изпълниха с аромата му. Отпих една глътка и затворих очи. Божествен вкус. Отпих още една и след това още. Чух шума на отварящата се входна врата. След малко Алек влезе в кухнята и тръгна към мен.
- Здравей.-изрече и се приближи да ме целуне,но аз се отдръпнах и го поздравих също.
Обърнах му гръб и измих чашата си от кафето.
- Сърдиш ли се?
- Не.-изрекох с гръб към него.
Усетих как се приближава отзад и обвива ръце около мен. Отмести косата от рамото ми и зарови глава между рамото и врата ми. Остави няколко целувки и подпря глава на рамото ми.
- Ммм...Валъри убиваш ме...
- Няма да стане така,Алек. Не можеш да се държиш така и да се разхождаш с пистолет на кръста си като...
Алек отдръпна ръцете си от мен и аз се обърнах към него.
- Като какво Валъри? Продължи.
- Като убиец.
В мига,в който изрекох това съжалих,че не можах да си затворя устата. Погледнах към Алек. Погледа му отново е непроницаем,а лицето му е безизразно.
- Алек аз..
Той кимна и ме погледна в очите.
- Права си,Валъри.
Обърна се и направи крачка напред,но аз хванах ръката му.
- Алек,чакай!
- После ще говорим. Имам работа.