DARK/Тъмен

Глава 18

Алек

Излизам навън и вървя към черното си порше. Отварям вратата и влизам вътре. Телефона ми извибрира и аз го извадих от джоба на коженото ми яке. Съобщение от непознат номер.

"Добър избор Алек,лекарката си я бива. Само каква ирония лекар и мафиот."
 -М

Мамка му! Мамка му! Мамка му!

Побеснявам и удрям по волана.

Маркъс!!!

Разбрал е за Валъри. По дяволите! Сега тя е в опасност. Трябва да стоя далеч от нея иначе той ще я нарани.
Телефона ми извибрира отново. Друго съобщение.

"В града съм. Вечерта в 23:00 те чакам от другата страна на Голден Брийдж. Бъди там сам."

-Ах ти копеле.-извиквам силно и го набирам. - Хайде вдигни.
От телефона се чува:

Няма абонат с такъв номер.

Кучия син е унищожил сим картата на телефона.

***

Сега пътувам към нощния ми клуб. "ФАНТОМЪТ" един от най-големите клубове в Сан Франциско. По някакъв начин трябва да прикрия нелегалните пари,за това имам много клубове из страната.

Паркирам поршето си пред клуба и слизам. Влизам вътре и се отправям към кабинета ми. Сядам на стола си и звъня на Владимир да дойде. След минути той пристига.
- Шефе. Викали сте ме.
- Да Владимир. Имам една специална задача за теб.
- Да шефе.
- Искам да следиш д-р Валъри Уайт навсякъде,но без тя да те види. Трябва да я пазиш. Разбрано?
- Да шефе.
- Свободен си.

Настанявам се на стола и паля една цигара.  Издишвам черния дим и си дръпвам отново. На врата се чува почукване.
-Влез. -извиквам.
Когато вратата се отваря виждам,че е жена. Оглеждам я отдолу на горе докато се приближава към бюрото ми. В цялата стая се чува шума на тракащите и токчета. По дългите и крака има черен чорапогащник,а нагоре е с пола и потник над пъпа. Вече е пред мен и ми се усмихва. Сваля слънчевите си очила и разрошва черната си коса. Поставя двете си ръце на бюрото и се навежда напред.
- Здравей,Алек!-погледа и е предизвикателен.
- Какво правиш тук?-питам я като ставам от стола. Не очаквах да я видя тук.
- Много си груб. Мислех,че ще се зарадваш да ме видиш.
- Разбира се,че се радвам да те видя Ванеса.
Ванеса е моя стара приятелка. Да имали сме интимни моменти,но преди всичко сме приятели. Също е част от мафията и работи за мен.
Тя се приближава към мен и ме целува по бузата. Ванеса се взира дълго в очите ми и след дълго чудене прошепна.
- Изглеждаш напрегнат. Какво има?
- Довечера имам много важна бизнес среща. Това е.
- Аха. Не съм много сигурна,но добре.
Тя ме избута да седна на стола и застана зад мен. Постави ръце на раменете ми и започна да ги масажира.
- Има да си говорим доста.-изрече Ванеса.

***

Стискам волана силно и кокалчетата на ръцете ми побеляват. Пътувам към мястото на срещата. Почти е единадесет часа.
Натискам педала на газта и колата се понася с бясна скорост.
Да видим какво иска Маркъс.

Вече съм почти до мястото. След минути виждам едно черно БМВ и спирам почти до него. Маркъс е тук. Отварям жабката на колата и изваждам двата си пистолета от там и ги пъхам зад колана. Слизам от колата и виждам Маркъс,който се е облегнал на капака на колата и наблюдава града.
Кучи син! Кръвта ми кипи,но трябва да сдържам гнева си.
Продължавам да вървя към него.
-Маркъс.-изричам името му с студенина и безразличие.
Той се обръща и идва към мен. На лицето му се появява усмивка.
- Алек стари приятелю!
- Стига Маркъс! Говори направо. Какво искаш?

- Исках да се уверя с очите си дали това е истина.
- За какво говориш?-извиквам му.
- За теб и докторката.-на лицето му се появява усмивка. -Как беше...ъмм.. Валъри,нали? Голяма красавица,разбирам защо си влюбен в нея.

Когато Маркъс спомена името на Валъри побеснях. Кръвта ми кипи. Мръсен кучи син. Отивам към него и го хващам за яката.
- Само да си се доближил до нея ще те изкормя. Чу ли ме копеле!!!-извиквам му силно и го стиснах за гърлото. От него излиза смях.
Бутам го на земята и той пада,след това изваждам и насочвам пистолет към него.
- Ясен ли съм?
Маркъс се усмихва широко докато се изправя.
- Спокойно тигре! Няма да я наранявам,не се безпокой. Тук съм по работа.
Все още съм насочил пистолет към него. Двуумя се дали да грямна негодника и всичко да свърши тук и сега.
- На твое място бих свалил пистолета. Погледни към якето си.

Навеждам поглед и виждам няколко червени точки върху себе си.
По дяволите! Мръсно копеле!
Не е дошъл сам. Поставил е снайперисти около мястото.
- Ако дръпнеш спусъка си мъртъв,приятелю. За това свали оръжието. Няма смисъл от това наоколо има трима снайперисти готови да те застрелят.
Продължавам да държа оръжието насочено към него. Толкова време търсех копелето,а сега е пред мен и...
Не няма толкова лесно да се размине просто със куршум в главата. Искам да страда,да умре в болки както сестра ми.
- Е Алек,време е да си вървя. Ще се видим скоро.
Маркъс се качва в колата си и тръгва. Вече червените точки ги няма върху мен.
Бесен съм!!! Извиквам се силно и ехото на вика ми се повтаря.

Качвам се в колата си и потеглям с бясна скорост. Стискам волана с цяла сила и натискам педала на газта. Само,ако и кичур падне от косата на Валъри ще го убия,ще го направя на решето!!! Мамка му! Как е разбрал за нея!?