DARK/Тъмен

Глава 24

На сутринта

Алек

Отварям бавно очи и виждам слънчевите лъчи,влизащи през прозореца. Усещам пулсиращата болка в глава и леко се изправям за да мога да седна. Изчаквам няколко секунди и ставам от дивана. Оглеждам се наоколо и виждам телефона си върху масичката. Взимам го и поглеждам часът.

08:45

Тръгвам да вървя към спалнята,за да видя дали Валъри е будна. Когато влизам вътре виждам,че леглото е празно. Събличам дрехите си и влизам в банята да се изкъпя.
Влизам в душ кабинката и пускам водата. Водата започва да се стича по тялото ми и затварям очи и опирам лакти на стената. Когато затварям очи внезапно ме връхлитат спомени.

В съзнанието ми изниква сцената,в която виждам как куршумът пронизва сестра ми Мира и как тичам към нея,за да я хвана. Тя се строполява на земята преди да стигна до нея и в този миг сърцето ми се къса на парчета. Стигам до нея и коленича като държа тялото и в ръцете си. Около нея има толкова много кръв... Поглеждам я в очите и виждам болката и.
- Мира,дръж се всичко ще бъде наред! Ще се оправиш. Чуваш ли ме? Всичко ще бъде наред.
Усещам как Мира се размърдва в обятията ми и стиска ръка ми. Болката в сърцето ми се усилва и в очите ми напират сълзи,за това ги затварям и ги стискам силно.
- Алек,погледни ме.-гласът и беше тих,но в същото време и уверен.
Отварям очите си и я поглеждам.
- Много те обичам,Алек! Ти беше най-добрият брат на света,винаги се грижеше за мен,защитаваше ме,беше моя упора,всичко за мен-моето семейство.
Очите ми се напълниха със сълзи докато слушах думите и. Лицето и беше бледо и кестенявите и коси бяха разпилени, спускащи се по раменете и. Поглеждам надолу към ръката с която притискам раната и. Всичко е изцапано с кръв. Мира все още притиска ръката си към моята,само че този път я стиска по-силно,карайки ме да погледна отново към нея.
- Усещам,че не ми остава много време,за това искам да ме чуеш...
- Моля те,Мира! Дръж се! Всичко ще бъде наред. Моля те...
- Алек..чуй ме...
- Сестричке.
- Искам да знаеш,че вината за това не е твоя.. и не искам да се обвиняваш за това..
Парещата болка в гърдите ми напира още по-силно и в гърлото ми се образува буца. Сълзите се стичат по бузите ми и  поглеждам към очите на Мира,в който животът в тях бавно изчезва.
- Сбогом Алек,обичам те...-с усилие ми се усмихва и за последен път виждам в очите и искрица.
- И аз те обичам,сестричке.. Всичко ще бъде наред,моля те!