DARK/Тъмен

Глава 38

Алек

От няколко дни Валъри ме избягва. Опитвам да се свържа с нея,но тя постоянно е заета и работи. Не ми вдига,не иска да се видим,просто ме отбягва. Усещам,че нещо става. Много скоро ще разбера. Но едно е ясно. Валъри крие нещо.

- Алек!-Люк се провиква от другия край на стаята и прекъсва мислите ми.
Заставам до прозореца и кръстосвам ръце пред гърдите си. Люк идва и застава до мен.
- Прав си. Има предател.
Издишвам шумно и стискам юмруци си.
- Този предател съобщава всичко на Маркъс. Трябва ми малко време и ще го открия.
- Свободен си.-изричам и се отдръпвам от прозореца.
- Алек къде отиваш?
- Имам мач.
- Ще се биеш!?
Обръщам се към Люк и го поглеждам.
- Да.
- Горките опоненти. Гледай да не ги убиеш.
Подсмихвам се и стискам юмруци.
- Трябва да си изкарам гнева на нещо.
Обръщам се и излизам през вратата.

Около ринга са се скупчили хора,скандиращи имената ни. Залагат и наблюдават мача. До сега никога не съм губил мач,още от дете съм обучен да се бия. Да убивам.
Удрям точно към лицето на противника си и го повалям на земята. Хората около нас започват да викат още по-силно и въодушевено. Поглеждам към ръцете си,които са целите в кръв.

Слизам от ринга и си проправям път през тълпата и се насочвам към съблекалните. Затварям вратата след себе си и влизам под душа в банята. Пускам студената вода и тя започва да се стича бавно по тялото ми. Прокарвам ръка през косата си и издишам тежко.
- По дяволите!-изругавам. -Трябва да говоря с Валъри.
Измивам тялото си с душ гел,след като приключвам овивам една кърпа около кръста си и излизам. Обличам дрехите си набързо и се насочвам към колата.

***

В момента съм пред болницата и чакам Валъри. Излизам от колата и вдишвам студения въздух. Подпирам се на капака на колата и изваждам от джоба си пакета с цигари. Запалвам една и поглеждам в посоката на входа.

След малко поглеждам отново и я виждам. Вятърът разпилява златисто русите и коси,придавайки и вид на ангел. Когато погледа и се засича с моя тя се взе вцепенява и спира на място. Отмествам поглед от нея и паля още една цигара,когато поглеждам отново,тя вече идваше към мен. Издшвам сивия дим и отново си дръпвам,докато Валъри вече стигна и се спря пред мен.
- Алек!? Какво правиш тук?
Валъри се вглежда в мен в очакване на отговор,но не получава такъв. Пускам цигарата на земята и я загасям с петата си. Пристъпвам към Валъри и я поглегдам в сафирено сините очи.
- Защо ме отбягваш,Валъри?
- Не те избягвам. Просто имам много работа,това е.
Тя отмества поглед от мен и поглежда настрани. Пристъпвам към нея и вдигам ръка към лицето и. Повдигам брадичката и,за да я накарам да ме погледне в очите.
- Лъжеш ме.
- Алек..
- Погледни ме в очите и ми кажи истината. Какво става?
- Казах ти. Всичко е наред.
Отдръпвам ръката си от лицето на Валъри и отстъпвам назад.
- Добре.
Обърнах се и тръгнах към вратата на колата.
- Алек! Къде отиваш?
Натискам дръжката и влизам вътре като затварям вратата. Бесен съм.
- Алек! Чакай!
Валъри застана до стъклото на вратата и започна да чука.
- Знаеш къде да ме намериш,когато промениш решението си.
Запалих колата и потеглих напред. Зад себе си чух виковете на Валъри.
- Алек,почакай! Спри! Алек!
Дадох газ и стигнах волана силно. Не мога да разбера защо ме лъже. На съседната седалка до мен телефона ми започна да звъни. Протегнах се и го взех.