DARK/Тъмен

Глава 21

На сутринта

Валъри

Слънчевите лъчи огряват лицето ми и отварям очи. Поглеждам към страната на Алек. Няма го.
Поглеждам надолу и виждам,че съм гола.
Внезапно ме връхлитат спомени от миналата нощ.
Ставам от леглото и отивам да си хвърля душ.
След като излизам от душа си обличам бельото и слагам една черна риза на Алек.

Отивам в кухнята и най-накрая го виждам.
Облегнал се е на кухненския плот и пие кафе. Вървя към него,когато той внезапно се обръща към мен.
- Добро утро.-изричам и спирам пред него.
Той оставя чашата си с кафе отстрани. Приближава се към мен и обвива ръце около кръста ми.
Пеперудите в корема ми започват да бушуват.
Сърцето ми забива бързо,когато се озовавам върху кухненския плот,а устните на Алек до ухото ми.
- Добро утро,красавице! Снощи беше доста палава.-Алек прошепна в ухото ми.
Усещам как бузите ми се изчервяват.
Алек поставя целувки по врата ми и движи ръка по бедрото ми.
- Алек..
Алек забива устни в мойте и ме прекъсва. Едновременно с това ръката му се движи по тялото ми. Целувката ни започва да става още по-страстна.
Харесва ми да бъда с Алек,но трябва да знам дали означавам нещо за него или съм поредната му играчка.
Спирам целувката и се отдръпвам от Алек.
- Алек..
- Какво има?
- Трябва да те питам нещо.
- Давай.

- Означавам ли нещо за теб или съм само забавление?
Лицето на Алек се вкаменява и той остава безмълвен за момент. Това обяснява всичко. Натъжавам се и свеждам поглед.
След миг Алек поставя ръка на лицето ми.
- Валъри погледни ме.
Вдигам поглед към очите му.
- Ти си специална за мен.
- Какво означава това?-изричам учудено.

Мълчание.

- Тогава какви сме ние?
- Валъри още от самото начало знаеш,че аз не се обвързвам.
- Значи съм поредното забавление за теб,така ли?
- Не. Не е така.
Избутвам Алек от мен и той се отдръпва. Той се обръща и ми подава чаша с кафе и чиния с закуска. Взимам ги,но не казвам нищо. Издърпвам един стол и сядам да се храня. И двамата оставаме мълчаливи. Стаята е изпълнена с неловко мълчание.

След като вече приключихме с закуската погледнах към Алек.
- Може ли да ме откараш до апартамента ми?
Алек вдига поглед и се втренчва в мен. След това става от стола и идва към мен. Гледам към него в очакване да ми отговори.
- Не и преди да се изясним.- тонът му беше леко груб и заповеден. Той пристъпи към мен и спря на крачка разстояние. Видях как си поема дълбоко въздух и след това ме погледна в очите.
- Слушай Валъри,начинът ми на живот не ми позволява да изпитвам слабости.
Алек вдига ръка към бузата ми и я гали нежно с опакото на ръката си,след това въздиша дълбоко и отново ме поглежда в очите.
- Разбираш ли какво искам да кажа?
Въздъхнах и кимнах с глава.
- Разбирам..-казвам му и отвръщам поглед от него.
- Но въпреки това те искам.
Думите му ме шокираха и отново вдигам поглед към него. Пеперудите в корема ми отново започват да препускат.
- Валъри... Не знам какви сме ние,но единственото,което знам,е че ми харесва,когато си наоколо.
Алек се вглежда в устните ми и след това прокарва палец през тях.
- Знам,че и на теб ти харесва,когато си около мен.
Сърцето ми започва да бие още по-силно,когато Алек започва да спуска другата си ръка надолу. Той се приближава на сантименти до устните ми и усещам топлия му дъх по кожата си. След миг заравя лице във врата ми и оставя нежни целувки. Едната му ръка се спуска още по-надолу по вътрешното ми бедро и от мен излиза стон.
- Знам също,че харесваш начинът,по който те докосвам. - Алек прошепва в ухото ми.
- Алек..
Ръката му се спира на бикините ми.
- Кажи ми,че харесваш начинът по който те карам да се чувстваш.
- Харесва ми начинът по който ме караш да се чувствам.
На лицето му се появявя дяволска усмивка.  
Отивам към него и обвивам ръце около врата му. Той започва да ме целува страстно и механично обвивам крака около кръста му. Без да прекъсва целувката ни той се придвижва напред и ме поставя да седна на кухненския плот. С едната си ръка започва да откопчава копчетата на ризата ми.
- Казах ли ти колко секси изглеждаш в мойте дрехи.- прошепна измежду целувките.
Когато откопчава и последното ми копче плъзва ръка ръка по кожата ми. Пръстите му се движат бавно и докосванията му карат кожата ми да гори. Алек ме избутва да легна по гръб и ме поглежда в очите с неутолимо желание. Той започва да оставя пътека от целувки като започва от врата ми и слиза много бавно надолу към ключицата ми,а след това и към гърдите ми. С пръстите си докосва корема ми и прави кръгови движения с пръста си изпращайки тръпки по цялото ми тяло. Кожата ми изгаря под докосванията му,пулса ми се ускорява и дишането ми става накъсано.
Ръката му отново се спира пред бикините ми.
Изведнъж телефона на Алек започва да звъни и ни прекъсва.
- Вдигни може да е важно.
- По дяволите.-изругава той и се отдръпва от мен. -Ще довършим започнатото.
Алек ми намигна и се усмихна дяволито.
-Облечи се ще те чакам долу в колата.
- До 10 минути съм готова.
Алек кимва и излиза от кухнята.

~30 минути по-късно~

Алек спира колата на паркинга и поглежда към мен.
- Какво ще кажеш довечера да се видим?
- Днес съм нощна смяна.
Алек кимва и се замисля за миг.
- Утре?
- Да става.
Отварям вратата на колата и излизам навън.
- Чао Алек!- казвам му преди да затворя вратата.
- Чао.

Когато вече се отдалечих от колата Алек потегли бързо. Продължавам да вървя напред. Влизам през главния вход на болницата и минавам през рецепцията.
- Добро утро, д-р Уайт.
- Добро утро.- усмихвам и се и тръгвам отново напред.
- Д-р Уайт! Почакайте. - рецепциониската извика след мен.
Обръщам се и отивам отново към нея.
- Проблем ли има?
- В кабинета ви има мъж,който настояваше да бъде прегледан от вас.
- Добре,благодаря ви за информацията.
Тръгвам към асансьора и натискам копчето за да го повикам. Изчакмам около минута. Вратите се отворят и влизам.
След като излизам се оглеждам наоколо и завивам надясно по коридора. След няколко мига съм пред вратата на кабина ми и натискам дръжката. Влизам вътре и затварям вратата след себе си. Обръщам се и оставам в шок,когато виждам кого трябва да прегледам.
- Здравей,Валъри!

Все още съм в шок. Това е Джак! Само като си спомня какво се случи снощи. Всичко се случи толкова бързо. Поемам си дълбоко въздух. Джак става от стола и се вглежда в мен.
- Джак.-изричам и се отправям към него.
- Няма ли да ме прегледаш?- Джак ме озарява с усмивката си.
- Да,разбира се. Седни и си свали блузата.
Усмивката му става още по-широка.
- Съжалявам за снощи.
Взимам от шкафчето ръкавици и си ги слагам.
Джак вече е съблякъл блузата си и се взираше в мен. Отивам към него и изваждам стетоскопа си. Опирам стетоскопа в гърдите му и слушам ударите на сърцето му. След минута се отдръпвам.
Виждал синини по ребрата му.
- Мисля,че имаш счупени ребра. Ще трябва да те изпратя да си направиш рентгенова снимка.
- Приятелчето ти добре ме подреди.
- Много съжалявам,Джак.
- Няма проблем. Вината не беше твоя,Вал.
- Не трябваше да те забърквам в това.
- Стига,Вал.
- Можеш да си облечеш блузата.

Джак облича блузата си набързо и се изправя.
- Вчера не успяхме да си поговорим както трябва. Какво ще кажеш да изпием по едно кафе?
- Ами не знам.
- Хайде де! Просто ще се видим за малко.
Поглеждам към часовника си. Имам 40 минути на разположение преди да дойде следващия пациент.
- Добре.
Джак се усмихна и ми намигна.
- Знаех си,че ще се съгласиш.
- Глупак.
И двамата се изкикотихме и излезнахме навън. Взехме си кафе от една кафе машина  и седнахме на една пейка в парка близо до болницата.

- Е какво те води отново в Сан Франциско?- отпивам от кафето си и го поглеждам.
- Бизнес.-отвръща ми. -Плюс това исках да те видя.
- Интересно.
С Джак дълго си поговорихме,посмяхме се и става време да се връщам.
- Беше ми много приятно да се видим отново,Вал.
- На мен също Джак.
Джак ме прегърна и прошепна.
- Ще се видим отново.
След това се отдръпна и двамата тръгнахме в противоположни посоки.