DARK/Тъмен

Глава 7

Валъри

Вече съм пред вратата на Алек и звъня на звънеца. За мое учудване Алек отваря веднага.
- Добре,че дойде.-каза той задъхано.-Последвай ме.

Минахме през коридора и влезнахме в някаква стая.
На леглото лежеше някакъв мъж,а около него имаше още двама,който го охраняваха.
- Люк дръж се. Доведох ти много добър лекар. Тя ще те спаси. Само се дръж.-изрече Алек като се приближаваше към Люк.
Погледнах двамата мъже,който бяха до Люк и те се отдръпнаха,за да мина. Погледнах раната на му. Изглежда,че е изгубил доста кръв. Трябва да спра кървенето преди да умре.
Притискам раната му с парцал,за да спра кръвоизливи.
- Излезте от стаята. Ще ви повикам,когато съм готова с него.-обърнах се и погледнах към Алек. Той кимна на другите двама и те излезнаха без да кажат и дума.

~30 минути по-късно~

Излизам от стаята. Пред вратата чака само Алек. Поемам си въздух и казвам.
- Спрях кръвоизлива на Люк,той ще се оправи. Трябва му само малко почивка.
- Благодаря ти,Валъри.-каза Алек.
- Дойдох само,да да спася приятеля ти и сега ще си вървя.
Просто тръгнах без да казвам нищо повече. 
Чакам асансьора да дойде,за да си тръгна. Не искам да оставам и минута повече в тази сграда след всичко,което се случи до сега. Асансьора дойде и аз се качих в него. Натискам копчето за подземния гараж и вратата се затваря. След минути излизам от асансьора и отивам към колата си.
-Валъри,чакай!-чувам гласът на Алек зад мен. Обръщам се с лице към него и чакам да дойде.
- Какво още искаш, Алек?-попитах го ядосано.
- Съжалявам,че те забърках в това,но нямах друг избор. Не можех да го откарам в болница,а и познавам само теб.
- Защо Алек!? Защо правиш това?-извиках в лицето му ядосано.-Осъзнаваш ли,че не само излагаш живота на приятеля си на риск,а и имаш дързост да ми звъниш след всичко,което се случи миналата нощ.
В момента искам да разбера защо Алек прави всичко това. Поемам си дълбоко въздух. Поглеждам към Алек и разтварям устни,за да му задам въпроса,който ме измъчва.
- Защо ме целуна онази вечер?-попитах го гледайки го право в очите.
- Защото имах лош ден и имах нужда от това.
Алек се приближи до мен и аз направих крачка към него. Вдигнах ръката си и му зашлевих един шамар през лицето.
- Никога повече не ме целувай. Разбра ли?
Изражението на Алек не се промени,остана си все същото. След малко се появи лека усмивка на лицето му. Опитва се да ме вбеси.
- Чуваш ли ме,Алек?-блъснах го в гърдите.
- Значи казваш,че не искаш повече да те целувам,хм?-най-после ми отговори.
Той започна да се приближава към мен още по-близо и по-близо.
- Точно така.-отвърнах му.
Алек наведе глава в опит да ме целуне,но аз поставих ръце отпред и го блъснах силно в гърдите. От него излезе стон на болка. Погледнах ръката си. Беше изцапана с кръв. След това погледнах към Алек уплашено. Видях разкъсаното място на ризата му. Въпреки,че беше черна си личеше,че кърви.
- Алек добре ли си?-изтичах уплашена към него,за да видя раната му.