DARK/Тъмен

Глава 23

Алек

- ВАЛЪРИ!!!-извиквам силно докато бягам към нея.
Стигам до нея и клякам на колене и я взимам в ръцете си. Сърцето ми бие бясно в гърдите.
- Валъри! Чуваш ли ме?
Разтърсвам я леко и тя отваря очи. Примига няколко пъти и очите и се фокусират върху мойте.
- Алек...-прошепва леко замаяно.
- Валъри,добре ли си?
Тя се изправя в седнало положение.
- Да само си ударих главата. Какво се случи?
Придърпвам я към себе си и обвивам ръце около нея. Сърцето ми все още бие силно и дишането ми е задъхано. По дяволите! При мисълта,че Валъри можеше да бъде наранена...пред очите ми стана червено. Обзема ме ярост. Но това,което ме тревожи е чувството,което не бях изпитвал от години.

Страх...

Току що можех да загубя Валъри точно през очите ми. Не мога да понеса тази мисъл.

Валъри

Алек ме придърпа в обятията си и ме придържа към себе си силно. Мога да усетя напрежението в мускулите му и нахъсаното му дишане. Нещо не е наред.
- Алек...
Алек ме пуска и се отдръпва от мен. Изправя се и ми подава ръка да стана. Когато се изправям поглеждам към горящият мотор. Експлозията! Но защо? Поглеждам разтревожено към Алек.
- Алек какво става? Защо мотора ти се взриви?
На лицето му беше изписан гняв и тогава ме връхлетя мисълта,че това е било опит за убийство. Сърцето ми забива бързо от тревога.
- Алек какво става по дяволите!?-извиквам в лицето му.
Той се обръща на другата страна и изруга силно.
- Алек! Отговори ми!
Правя няколко крачки и заставам пред него.
- Алек!

Той вдига поглед към мен и виждам ледено сините му очите и ме побиват тръпки. В погледа му виждам дива ярост. Очите му са тъмни от гняв. В тях виждам съвсем друг човек и това ме плаши. Обзема ме страх и отстъпвам назад.

След миг пред нас спира черен джип. От него слизат няколко души. Един от тях отваря задната вратата и тогава Алек хваща ръката ми.
- Влизай вътре.-гласът му е ледено студен.
На задната седалка виждам Люк и поглеждам към него,а след това към Алек.
- Валъри.
Не мога да повярвам как може Алек да се държи толкова грубо и да не ми казва нищо.
- Валъри. Моля те качи се в колата.-гласът на Люк беше разтревожен и той протегна ръка. Без да кажа и дума хващам ръката му и влизам вътре.
Алек тръшва вратата и виждам как удря един от мъжете и го притиска към стъклото и крещи.
- Каква беше работата ти!? Отговори ми,Владимир!!!
- Съжалявам,шефе...
Алек го пуска и се отдръпва от него. След което всички се качват в джипа.
- Карай.-изрече Алек.