DARK/Тъмен

Глава 45

Валъри

Завъртам се към страната на Алек и протягам ръка към него. Осъзнавям,че е празно и отварям очи. Няма го. През мен минава вълна на студенина и цялото ми тяло настръхва. Изправям се и поглеждам към часовника 10:40. Веднага ставам и оправям леглото,а след това се отправям към кухнята.
- Алек? Тук ли си?-извиквам и гласът ми отеква във въздуха.

Не...

Какво,ако Алек е тръгнал към Маркъс?

Проверих на бързо и установих,че пистолета му липсва. Поех си дълбоко дъх и седнах на стола. Извадих телефона и започнах да набирам Емили.
- Хей,Валъри! Как си? Какво става? Не съм те виждала от дни.
- Добре съм. Взех си отпуска и...
- Добре ли си,Валъри? Гласът ти звучи странно.
- Много съм притеснена Емили. Страхувам се...
- За какво става въпрос?
- За Алек.
- С Люк идваме да те вземем.
- Емили-
- След малко ще сме при теб. Чао!
- Чао.

Няколко пъти се опитах да набера Алек,но безуспешно. Телефонът му е изключен. Отново си поех дълбоко дъх и затворих очи. Моля те да си добре!

След малко на вратата се позвъни. Отворих я и ги поканих вътре. Емили ме прегърна и прошепна в ухото ми.
- Всичко ще е наред,Вал. Ще разберем какво става. Чуваш ли? Ние сме до теб.
Отдръпваме се и отправям усмивка и към двамата.
- Благодаря ви!

- Хайде седнете. Сега ще ви донеса нещо за пиене.
- Няма нужда.-каза Люк и ме погледна.-Седни и ми кажи какво става.
Сядам на дивана срещу него и започнах да му разказвам за съобщението на Игор,което видях снощи. След като свърших погледнах към Люк и видях,че лицето му е пребледняло като платно.
- Люк? Какво има?
- Щом като Алек знае за това съобщение... Той няма да се спре Валъри,докато не убие Маркъс или обратното.
- Трябва да го спрем.-извиках и станах на крака. -Трябва да отидем при него.
- Мястото е много далече. Ще са ни нужни няколко часа.

Само кимнах и се извърнах на другата страна. Изведнъж започна да ми става лошо,стомахът ми се сви на топка и започна да ми се гади. Сложих ръка на устата си и побягнах към тоалетната.
- Валъри,добре ли си!? Какво става?
- Валъри!
Чувах гласовете на Емили и Люк зад мен.
Затворих вратата на банята след мен и се надвесих над тоалетната като клекнах. Повърнах няколко пъти. След малко гаденето отмина. Изправих се,поех си дъх и застанах пред мивката. Измих се и наплисках лицето си с хладна вода.
На вратата се почука и зад нея се чу гласът на Емили.
- Валъри всичко наред ли е?
- Да влез.
Тя отвори вратата и ме погледна.
- Какво става,Валъри?
- Изведнъж започна да ми се гади. Всичко е наред.
Видях как Емили се усмихва и ме гледа развеселено.
- Какво? Защо ме гледаш така?
Тя продължава да се усмихва.
- Емили?
- Валъри мисля,че си бременна!
- Какво!?
- Трябва да си направиш тест.