DARK/Тъмен

Глава 34

Валъри

- Хайде,Валъри! Побързай!-Емили се провикна от съблекалните.
Подадох дрехите на Емили и я изчаках.
- Е как изглеждам.
- Невероятно.
След малко Емили излезе от съблекалнята и двете се отправихме към касата. Когато Емили подаде дрехите за маркиране се извърнах към нея и я побутнах леко.
- Защо си взела и това?
- Взех го за теб. Алек направо ще си изгуби ума,когато те види в него.-Емили се изкикоти и ми намигна.
- Емили!
- Взимамам го,Вал!
След като тя плати излезнахме от магазина.    Погледнах я остро и тя се усмихна широко.
- Ще ми благодариш,когато Алек си поиграе с теб.
- Емили ще те ударя с чантата!
Двете се спогледахме и избухнахме в смях.

- Ще отидем ли да хапнем?
- Да. Хайде да вървим.
Проправихме си път през тълпата и се качихме на ескалатора. Докато вървяхме имах чувството,че някой ме наблюдава. Имах същото чувство и в болницата.
Погледа ми се спря на една фигура в ъгъла. С бързи крачки се отправих в тази посока.
- Валъри какво става? Къде тръгна?

-Валъри!- Емили викаше зад мен,но аз игнорирах виковете и.

Стигнах до ъгъла и застанах пред някакъв мъж. Беше облечен целия в черно и носеше черни слънчеви очила.
- Защо ме следиш? Кой си ти?
Мъжът свали очилата си и разкри лицето си през мен.
- Владимир?
- Госпожице Валъри.
- Какво правиш тук? Защо ме следиш?
- Имам заповеди.
- Заповеди?
Емили спря зад мен и издиша задъхано.
- Да,госпожице.
- Чии заповеди?
Владимир остана вцепенен и ме погледна в очите. Тогава всичко ми стана ясно.
- Значи Алек ти е заповядал да ме следиш така ли?
- Да. Аз съм тук,за да те защитавам.
- Нямам нужда от защитата ви!-извиках ядосано.
- Валъри успокой се.
Емили постави ръка на рамото ми. Приближих се към Владимир и го погледнах гневно.
- От колко време?
Владимир не каза и дума,за това повторих.
- От колко време?
- Няколко месеца.
- Къде е шефът ти?
- Не знам.

Побеснях и се обърнах и тръгнах с бързи крачки. Емили хукна след мен с викове.
- Валъри спри! Къде отиваш?
- В апартамента на Алек.
Стигнахме до паркинга в мола. Изчаках Емили да дойде и заедно се качихме в колата. Закарах Емили до общия ни апартамент,а след това се отправих към този на Алек.

С какво право ме следи? Кой е той!? Пратил ми е бодигард. Нямам нужда от тяхната защита! Бясна съм!!!

След около 15 минути каране пристигнах.
Охранителите му ме пуснаха да вляза и сега съм в асансьора. Вратите се отварят на неговия етаж. Излизам с бързи крачки и започвам да чукам на вратата. Чувам приближаващи стъпки и вратата се отваря. Пред мен стой онази чернокоса жена и ме гледа злобно с кафявите си очи.
- Какво искаш?
Оставям вцепенена. Тя е в апартамента на Алек и те...те..
След миг Алек се появява и остава изненадан от това,че ме вижда.
- Валъри.
Забелязвам разрошената коса на Мелани и това,че ризата на Алек беше леко откопчана. В очите ми напират сълзи,за това се обръщам с гръб към тях и тръгвам напред.
- Валъри!
Натискам копчето на асансьора няколко пъти. Алек спря до мен и обви ръката си около лакътя ми.
- Валъри чуй ме.
- Не ме докосвай!
Отдръпнах ръката си и го избутах. Зад Алек стоеше онази Мелани и ми се усмихваше дяволито. Намигна ми и ми махна за чао.
Вратите на асансьора се отвориха и аз се качих бързо. Точно преди вратите да се затворят Алек влезе.
- Валъри не е това,което си мислиш.
- Спа с нея нали?
- Не съм.
- Лъжеш ме.
- Валъри чуй ме. Тя дойде при теб. Нищо не се е случило. Точно преди да дойдеш и казах да си върви.
Натиснах копчето за първи етаж и се обърнах на другата страна. Алек застана зад мен и натисна копчето за горния етаж и асансьора тръгна нагоре.
- Какво правиш?
- Няма да те пусна да си тръгнеш.
- Аз не искам да те виждам!-изкрещях срещу него и изражението му се промени.
- Ревността те заслепява Валъри!
Алек се приближи и ме метна на рамото си. Вратата на асансьора се отвори и той ме поднесе към вратата.
- Пусни ме! Пусни ме,веднага!
Започнах да го удрям по гърба и да викам.
- Мелани казах да си вървиш. Веднага!
Алек извика грубо към нея и тя побягна към асансьора.
- Пусни ме,Алек!
Той затвори вратата и ме поднесе нанякъде . Започнах да го удрям отново по гърба.
Алек ме пусна върху леглото и седна.
- Повярвай ми Валъри нищо не се случи между мен и Мелани.
- Не ме докосвай.
- Тогава ме чуй.
- Не искам да те слушам.
Тръгнах да ставам от леглото,но Алек ме дръпна и се оказа върху мен. Мускулестото му тяло притискаше моето,а ръцете му хванаха китките ми и ги притисна към леглото до главата ми. Беше задъхан и гледаше към лицето ми.
- Махни се от мен.
- Нищо не се случи,Валъри!
- Просто се дръпни от мен.
- Не съм бил с друга,Валъри! Защото ти си тази,която искам.

Спрях да се съпротивлявам и вдигнах поглед към очите му. Вгледах се в тези ледено сини очи,които ме побъркват.
- Само ти Валъри..-прошепна задъхано.
Тялото ми се отпусна и Алек се отдръпна.
Изправих се в седнало положение.
- Все още съм ти ядосана. Защо си изпратил някой да ме следи?
- За твоя защита.
- Нямам нужда от твоята защита,Алек. Мога да се грижа сама за себе си.
- Не мисля така.
Станах от леглото и застанах пред Алек.
- Мога да се справя сама. Тренирала съм бокс. Винаги съм се справяла сама.
- Така ли? Тогава ми го докажи.
- Как?
- Бий се с мен. Ако спечелиш ще отменя заповедта на Владимир.
- Дадено.
Съблякох якето си и го хвърлих настрани. Обърнах се към Алек,който сваляше ризата си.
- Хайде ела тук.
- Готова ли си?
Кимнах към него и замахнах с юмрук към лицето му. Пристъпих напред и използвах дясното си круше. Алек избягваше всичките ми удари с такава лекота. Движеше тялото си като хищник толкова прецизно и елегантно.
- Играеш нечестно,Алек! Ти не атакуваш,а само отбягваш ударите ми.
- Няма да те ударя,Валъри. Виж давам ти предимство.
Намигна ми и се усмихна арогантно. Това ме вбеси и замахнах към лицето му. Алек хвана китките ми и ги притисна към гърдите си. Извърна тялото ми и го притисна към стената. Сърцето ми започва да бие като лудо,а дишането ми стана бързо и нахъсяно. Той приближи устните си към ухото ми и прошепна с дрезгав глас.
- Нямаш представа как ми въздействаш в момента. Нямаш представа как те искам.
Алек си поема дъх и започва да целува врата ми.
- Ммм..как искам да разкъсам дрехите ти и да те имам тук и сега.
- Алек..-изстенвам,когато устните му се спускат надолу към ключицата ми.
Използвам момента докато той е разсеян и мушкам единия си крак зад неговия и го избутвам. Той губи равновесие и пада на земята. Дарявам го с подигравателна усмивка. В следващия миг ме препъва и падам върху него. Опитвам се да стана възможно най-бързо,но не успявам. Алек ме преобърна и аз бях приклещена между тялото му и пода. Опитах се да го избутам,но тялото му не помръдна. Когато вдигнах поглед към лицето му и очите ни се засякоха пулса ми се ускори.
- Загуби. Е,Валъри..дължиш ми нещо.
Погледа му беше предизвикателен и игрив. На лицето му се появи дяволита усмивка.
- Какво искаш?
- Теб.
Отместих поглед от лицето му и се усмихнах.
- Харесва ми когато се засрамиш.

Алек коленичи и ме взе на ръце. Обвих ръце около врата му и се усмихвах докато той ме носеше от фитнеса към спалнята.
- Сега ще си само моя.-прошепна Алек и ме пусна върху леглото.