Глава 12

2.8K 107 0
                                    

Алек

- Къде отиваме сега?-пита ме Валъри,като ме поглежда любопитно.
- Отвличам те.-поглеждам към нея и и намигам.

От радиото започва песента на Calvin Harris-I need your love.

Поглеждам към Валъри и я виждам как си тананика тихо и гледа през прозореца със тези нейни сини очи. Русата и косата се спуска надолу по раменете и. Наслаждава се на гледката от прозореца. В момента се движим по горския път. Явно харесва гората. На лицето и се появява усмивка. Докато я наблюдавам как се усмихва някакси това ме успокоява. Тя ме разсейва. Откъсва ме от мислите ми за отмъщение и гняв. Поглеждам към пътя и след това отново към нея. Те се обръща и забелязва погледа ми.
- Гледай пътя Алек. Не се разсейвай!-извика Валъри.
- Малко е трудно да не се разсейвам,когато пред мен има такава гледка. Имам предвид теб,ако не си разбрала.
Виждам как се изчервява и отмества поглед. Валъри е много секси,когато е нервна заради мен.
Вече почва леко да се стъмнява. Отбивам в един тесен път и колата ми изгасва. Какво по дяволите!
- Какво става? Защо спираме?-пита Валъри.
- Не знам. Колата просто изгасна. Изчакай тук.
Слизам от колата,за да видя какво и има. Проверявам всичко. Всичко е наред. Тогава защо спря. Мамка му! Валъри излиза от колата и се оглежда.
- Какво става?-провиква се тя.
- Не знам,всичко и е наред.
Започва да вали и да става хладно.
Просто чудесно! Няма на къде по-добре. Колата просто спря,сега и дъжд...
Започва да вали по-силно.
- Хайде да влизаме в колата,че заваля по-силно.
Вече влезнахме вътре,макар и да бяхме за малко в дъжда сме мокри.
-Какво ще правим сега?-пита Валъри разтревожено.
- Ще чакаме да спре.-отвръщам и.


Валъри

Наблюдавам как капките от дъжда се спускат по прозорците на колата. Найстина вали доста силно. Дано не вали доста време иначе трябва да си останем в колата. Сами. Поглеждам в посоката на Алек. Погледа му е прикован в мен. Изглежда замислен.
- Алек. Добре ли си?-питам го,но не получавам отговор.
Приближавам се леко към него и слагам ръката си върху неговата.
- Алек.
Изглежда,че прекъсвам размислите му и той вдига поглед към очите ми.
- Всичко наред ли е?-питам отново разтревожено.
- Валъри може ли да ти задам един въпрос?-изражението му беше объркано.
- Да...-отвърнах му с плах глас.
- Защо правиш това?
- Не разбирам. Какво имаш предвид? Какво правя?-питам го още по объркана.
- Защо правиш всичко това за мен? Защо говориш с мен след всичко,което се случи? Защо след като разбра,че съм мафиот и убиец още стойш тук с мен? Защо?-изражението на лицето му е някак объркано,а очите му се засичат с мойте,търсейки отговор.

DARK/Тъмен Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang