DARK/Тъмен

Глава 13

Валъри

Излизам от банята и виждам,че Алек е седнал на леглото и се взира в стената. Изглежда,че нещо го мъчи. Отивам и сядам до него.
- Има ли нещо?-питам го. Той се обръща към мен.
- Късно е. Легни да си починеш аз след малко идвам.
Алек става от леглото и излиза от стаята. Държи се малко странно. Започвам да се притеснявам. Лягам на леглото и се отпускам. Въртя се наляво и надясно,но не мога да заспя. Алек все още не е дошъл. Вече минаха 30 минути откакто излезе. Ставам от леглото и отивам до прозореца. Гледам спускащите се капки. Все още вали доста силно. Гледката е уникална,макар че е тъмно. Навсъде е заобиколено от дървета. Обожавам гората! Винаги е спокойно и тихо. Без много хора наоколо. Разсейвам мислите си и се обръщам. Сещам се,че Алек се забави доста.
Излизам от стаята и отивам да го търся. Проверявам кухнята, дневната и останалите стаи,но го няма. Чувам шум идващ някъде отдолу и се заслушвам по-внимателно. Слизам по стълбите и завивам надолу. Влизам в стаята,от която идва шума. Това е нещо като малка фитнес зала. Оглеждам се и виждам Алек да удря боксовата круша. Той не ме забелязва докато се приближавам към него. Явно нещо найстина го мъчи.
- Алек.-прошепвам.
- Какво правиш тук,Валъри?- Алек спира и идва към мен. Отново ме поглежда с непроницаемия си поглед,карайки ме да настръхна.
- Исках да се уверя,че си добре.
- Добре съм. Сега се качвай горе.-тонът му беше студен.
- Не изглеждаш добре,Алек.
Приближих се към него и поставих ръката си на бузата му. След това преместих погледа си върху сините му очи. Вгледах се дълбоко в тях. Докато ги гледам мога да потъна в тях. Но този път имаше нещо различно в очите му... Имаше примес на болка и гняв.
- Алек.-прошепнах му на сантиметри от лицето му. - Какво има?
Той погледна ръката ми,а след това постави своята върху моята.
- Казах,че съм добре.-прошепна и отмести ръката ми от лицето си. Отдръпна се от мен и ми заповяда отново.
- Хайде да отиваме горе.
Обърна ми гръб и тръгна. Когато влезнах в спалнята го видях до прозореца да се взира навън. Приближих се до него като поставих ръка върху рамото му.
- Спри да правиш това Валъри!-гласът на Алек беше студен и груб.
- Не разбирам.-изражението ми е учудено. Алек се обръща и ме поглежда.
- Спри да се грижиш за мен.
- Това е работата ми. Аз съм лекар. Грижа се за всеки пострадал.
- Не това имам предвид.-отвърна Алек.
Виждам как си поема дълбоко дъх.
- Слушай Валъри.-Алек прави крачка към мен.
- Аз съм буря,която унищожава всичко до което се докосне.
Той прави още една крачка към мен,аз инстинктивно се отдръпвам назад.
- Защо избяга от мен след като те целунах?
Не знам какво да му отговоря и отстъпвам назад без да казвам нищо. Алек се приближава все по-близо и по-близо до мен,а аз отстъпвам назад. Нямам отговор.
- Защо те е грижа толкова за мен?
Прави още няколко крачки към мен,а аз назад. В един момент гърбят ми се опира в стена и Алек идва пред мен и поставя ръцете си на стената. Сега не мога да избягам от него.
- Защо,въпреки че се разбрахме да стой далеч един от друг пак се озоваваме в една стая?
Алек ме поглежда със сините си очи и чака отговор.
- Защо след като не искаш да те целувам ми отвръщаш със същата страст?
- Не знам...-прошепнах.