DARK/Тъмен

Глава 32 🔞

В главата има еротична сцена +🔞

Валъри

Изминаха няколко дни,през които вече Алек е добре. В момента съм в болницата и преглеждам пациенти. Денят отмина доста бързо и стана време да се прибирам.
Отивам към съблекалнята,за да се преоблека. Докато вървя по коридора,телефонът в джоба ми извибрира. Изваждам го и поглеждам към екрана.

1 ново съобщение от Алек

Отварям го и на лицето ми се появява усмивка.

"По-късно ще дойда да те видя. Липсваш ми,Валъри."

Затварям телефона и го прибирам обратно в джоба си. Влизам в съблекалнята и затварям вратата след себе си. Отварям шкафчето и изваждам дрехите си. Събличам униформата и обличам дрехите си. Оправям си косата и грима,след това обличам коженото си яке и заключвам шкафчето. Усмивката все още е на лицето ми. Не съм виждала Алек от три дни,защото имаше работа и трябваше да замине извън града. Аз бях твърдо против това,но този инатлив мъж не ме послуша.
Изваждам телефона и отново отварям съобщението му.

"Липсваш ми,Валъри."

Усмихвам се широко и сърцето ми започва да бие бързо,нямам търпение да се видим.
Излизам през главния вход на болницата и се отправям към паркинга. Спирам се пред колата си и оставам изненадана,когато върху капака и виждам букет с цветя. Приближавам се и взимам букета в ръце. Поглеждам за картичка,но няма нищо.

От кого ли е? Замислям се и след това се усмихвам. Сигурно е Алек.
Влизам в колата и оставам букета на другата седалка и потеглям към апартамента си.
След около 20 минути вече съм пристигнала и отключвам входната врата. Влизам вътре и се отправям към кухнята,оставам букета върху кухненския плот и събличам якето си. Сипвам си чаша вода и отпивам. Чувам звънеца на входната врата и се отправям натам. Сигурно Алек е дошъл.
Отварям вратата и пред мен стои мъжка фигура,но това не е Алек. Познатия му аромат навлиза в ноздрите ми и аз гледам объркано към зелените му очи.
- Джак? Какво правиш тук?
- Дойдох да те видя.
Той отмести черните кичури паднали на челото му и ми се усмихна.
Излизам през вратата и я затварям след себе си.
- Очаквам някого,Джак. Мисля,че не е добра идея да си тук.
Джак кимна,след което пристъпи към мен.
- Валъри..трябва да поговорим.
- Добре. Какво има?
Отново имах лошо предчувствие за това.
Джак вдигна поглед към очите ми и остана загледан в тях.
- Надявам се си получила букета ми?
При тези думи оставам намясто.
- Приемам това за "да".- Джак отново се ухилва.
- Не разбирам Джак... Защо правиш това?
- Защото те искам Валъри.Искам те обратно при мен. Както преди години.
Думите му ме удариха като шамар в лицето. Оставиха ме в тотален шок.
- Джак трябва да си вървиш.
Обръщам се,за да отворя вратата и да се прибера вътре,но тогава усещам ръката на Джак около лакътя ми. В следващия миг съм притисната към вратата.
- Толкова много ми липсваше Валъри.-гласът му стана по дрезгав от възбудата и започна да ме притиска по силно към вратата. Устните му атакуваха мойте и напъха езика си в устата ми.
Опитах се да го избутам от себе си,но той ме стисна по-силно, причинявайки ми болка. Тялото му се притискаше силно към моето. Накрая успях да се откъсна от целувката му и да прошепна.