6 месеца по-рано
Събудих се в 6:30, както всяка сутрин. Отидох до банята и си измих зъбите, след това застанах пред гардероба и се чудех какво да облека. Избрах черни дънки и бяла тениска. Облякох се и отидох пред огледалото. Взех гримовете си и си сложих спирала, очна линия, руж и гланц. Прибрах гримовете и взех чантата си за училище.
Слязох долу и отидох в кухнята. Заварих татко да пие кафе и го поздравих. Взех една ябълка и отхапах от нея.
-Имаш ли някакви планове след училище?-попита ме татко като разгърна вестника.
-Мисля, че не.-отговорих.-Защо?
-Защото трябва да поговорим.-каза той и отпи от кафето си.
-Нещо случило ли се е?-попитах объркано.
-Ще разбереш, след като се върнеш от училище.-отговори той и аз кимнах.
-Добре, аз ще тръгвам, ще се видим после.-казах и го целунах по бузата.
Излязох от къщата и се качих в колата си. Запалих и двигателят изръмжа. Обожавам колите, най-вече Мерцедес. И не случайно татко ми купи Мерцедес. Потеглих към училище и пуснах радиото.
Паркирах колата си на паркинга и слязох от нея. Насочих се към входа и както всяка сутрин най-добрият ми приятел Райън ме чакаше. Влязохме в сградата и се насочихме към първия ни час, а именно история. Мразя история.
Часовете свършиха и най-накрая бях свободна. Нямах търпение да избие последният звънец, защото ако стоях още час на това място щях да убия някой. Не се разбирах добре със съучениците си, дори с учителите. Бях нещо като аутсайдер. Единствено Райън ме разбираше и подкрепяше.
Излязохме на двора и отидохме на паркинга. Облегнах се на колата си и Райън извади една цигара. Бутна кутийката към мен, но аз поклатих отрицателно глава.
-Искаш ли да отидем някъде? Може да се помотаем из мола или да седнем в някой бар?-предложи Райън, но аз отново поклатих глава.
-Няма да мога. Баща ми иска да говорим за нещо.-обясних.
-За какво?-попита и издиша дима от цигарата си.
-И аз не знам, не ми каза. Както и да е аз ще тръгвам. Искаш ли превоз?-попитах.
-Не, ще отида да видя какво прави Камерън.-отговори и аз кимнах. Качих се в колата и потеглих.
Спрях пред къщата и слязох от колата си. Заключих я и се насочих към входната врата. Отключих я и влязох вътре. Татко беше в хола и говореше с някой по телефона. Изглежда обсъждаха нещо много важно. Когато ме видя затвори телефона и ми се усмихна.
-Как мина деня ти?-попита той и седна на дивана.
-Можеше да бъде и по-зле.-отговорих и се настаних до него.
-Защо?
-Всички в училище ме изнервят и ми иде да ги убия.-обясних му и той се засмя.
-Точно за това исках да говорим.-каза и аз го погледнах неразбиращо.-Виж, скъпа, аз не работя като адвокат или нещо друго. Имам таен бизнес.-обясни той и аз продължавах да не разбирам нищо.
-Какъв таен бизнес?-попитах объркано.
-Миличка, баща ти е най-големия мафиот в Ню Йорк.-отговори той и аз разширих очи.
-Какво?-попитах невярващо.
-Ами водя мафията, знаеш сключвам сделки и който не ги спазва... гърми.-каза той и аз го погледнах изплашено.-Нужна си ми, Ванеса. Не случайно ходеше толкова години на кик бокс и уроци по самозащита и стрелба.
-Н-но...аз... с какво ще ти бъда полезна?-попитах.
-С всичко, скъпа! Още утре ще те запозная с най-близките ми съучастници и дясната ми ръка. Ванеса, това трябва да си остане между нас, защото ако някой научи...всички горим. Буквално.-обясни той и аз кимнах.-Не искам да се плашиш, ще се справиш с това. Вярвам в теб.
-Няма да те предам, обещавам.-уверих го и той се усмихна леко.
-Знам това и точно за това ти се доверявам.-каза и ме целуна по челото.-Имам работа, ти си почини и се подготви за утре. Няма да ходиш на училище.-каза и аз кимнах. Изправи се от дивана и излезе от къщата. Какво по дяволите ще се случи от тук нататък? Баща ми е мафиот и аз също ще участвам в това. Господи...
YOU ARE READING
He is the devil
FanfictionКой е Джак Гилински ли? Най-лошото и най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е самото зло, но може да бъде и милостив, ако се държиш добре. Същински дявол слязъл от рая, за да превземе сърцето ми. Този човек промени живота ми изцяло.