He is the devil

6.БРУКЛИН

Стояхме в стаята и всеки правеше нещо. Елизабет и Теса си говореха, като ме поглеждаха от време на време злобно. Момчетата правеха нещо по една кола, а татко водеше дълъг разговор по телефона. Аз какво правех ли? Аз се въртях на стола на татко и умирах от скука. Мислех, че ще бъде по-забавно.

-Хей, изглеждаш доста отчаяно.-усмихна ми се сладко Джонсън и се приближи към мен.

-Толкова ли ми личи?-попитах и се засмях.

-Малко...Ъм, каква кола караш?-попита той, очевидно искащ да завърже разговор. Явно той е единственият, който е малко по-добър.

-Мерцедес.-отговорих.

-Супер. Аз мога да ти помогна с боядисването.-предложи той.

-Не, няма нужда! Ще накарам копелето, което го е сторило да си плати.-казах и той кимна. Тръгна на някъде и отново останах сама. Дали ако завържа някакъв разговор с момичетата ще ме харесат поне малко?

Изправих се от мястото си и се приближих към тях. И двете като ме видяха направиха странна физиономия.

-За какво си говорите?-попитах.

-За теб.-отговори Елизабет честно.

-Ъм, окей. И какво по точно си говорите за мен?

-Само лоши неща.-отговори Теса и аз се намръщих.

-Защо не ме харесвате? Нищо не съм ви направила.-попитах ги.

-Ние не харесваме никой, така че свиквай.-отговори Елизабет. Няма да е лесно да работя с тези хора.

-Бруклин се върна, хораа!-извика Джонсън като връхлетя в стаята.-Господи, тя се върна! Най-накрая ще видя красивото ѝ лице. Как изглеждам?-попита развълнувано.

-Зле.-отговори Тейлър и всички се засмяха.

-Коя е Бруклин?-попитах объркано и в този момент вратата на гаража се отвори и през нея влезе черно, матово Ламборгини. Окей, това ми харесва.

Ламборгинито спря и от него слезе русо момиче с черни слънчеви очила, руса коса и черни дрехи. Лицето ѝ беше сериозно и вдъхваше страх.

-Бруклин, ти се върна! Как беше в Куба?-попита я татко.

-Горещо! Мразя, когато ми е горещо и поради тази причина убих няколко невинни човека.-отговори тя и извади някакъв сак от колата. Хвърли го в краката на татко и той се засмя.-Ето я и стоката.

-Бруклин, липсваше ми!-извика Джонсън и тръгна да прегръща Бруклин, но тя го избута.

-Не ме докосвай!-каза бавно. Бруклин се приближи към нас и свали очилата си. Присви леко очи и се загледа в мен.-Кой е това?-попита.

-Това е дъщеря ми Ванеса. Тя също е част от бизнеса.-отговори татко.

-Аха, по-добре да не ми се мярка пред очите.-каза Бруклин и аз я погледнах странно.

-Защо?-попитах и тя ме погледна.

-Защото ще те гръмна! Виж, не ми пука, че си му дъщеря, ако ме ядосаш те гърма на момента. За това... по-надалеч от мен.-предупреди ме тя и аз кимнах бавно.

-След като всичко в Куба е минало по план, във вторник ще трябва да ограбим банката.-обясни татко и всички кимнаха. Аз нищо не разбирах.

-Тя минала ли е теста за издръжливост?-попита Бруклин.

-Не.-отговори Елизабет.

-Тогава да очакваме всеки момент да започне.-каза Бруклин и се подпря на ламбото.

-Ванеса, до вторник би трябвало да преминеш теста.-каза татко и ме погледна. Аз кимнах и започнах да мисля какво по дяволите ще включва този тест.