He is the devil

36. Любов?

Събудих се от звъненето на телефона ми. Кой ми звъни толкова рано, мамка му? Отворих очи и протегнах ръка към звънящия телефон. Вдигнах без да поглеждам кой е.

-Да?-измрънках сънено.

-Ванеса, къде си по дяволите? Часовете ще започнат след 5 минути!-развика се Райън и аз присвих очи.

-Ще ми спукаш тъпанчето, идиот!-казах и се изправих рязко.-Мамка му, мамка му, мамка му!-започнах да псувам.-Защо алармата ми не звънна?

-Не знам, сигурно си забравила да я включиш. В последно време си малко отвеяна, ама разбирам, все пак си влюбена.-засмя се Райън, а аз станах от леглото и отидох до гардероба, и изкарах черни дънки и бял пуловер.

-Райън, не съм влюбена!-изсъсках като обувах дънките.

-Да бе, само дето очите ти сияят и се държиш странно.-отвърна той и се изнервих още повече.

-Спри да говориш глупости, защото ще те убия!-заплаших го, а от негова страна чух само дразнещия му смях.-Ще закъснея за първия час! Ще се видим после!-затворих телефона и облякох пуловера. Излязох от стаята си и отидох в банята. Измих набързо зъбите си и оправих косата си. Върнах се в стаята си и си сложих спирала и гланц. Напръсках се с парфюм и обух обувките си. Облякох якето си и взех чантата си.

Започнах да слизам по стълбите и както винаги, моя милост се спъна точно на последното стъпало и падна. Изръмжах изнервено и се изправих от пода. Излязох от къщата и се качих в колата си. Запалих и веднага потеглих към гимназията. Как мразя сутрините! Как мразя всичко свързано с училището! Само още четири месеца, ще издържиш! Опитах да се успокоя малко, но не ми помогна.

Паркирах на паркинга и слязох от колата си. Заключих я и се затичах към входа на училището. Влязох вътре и бягах по коридорите. Тъкмо щях да отворя вратата и да вляза в стаята по история, и звънецът изби. Защо изобщо бързах? Всички се блъснаха отгоре ми и излязоха от стаята. Райън и Джак също излязоха и се засмяха. Аз ги изгледах лошо.

-Защо си намръщена, Ванеса?-попита Гилински и се засмя. Не знам как, но като чух смехът му и се успокоих. Вече не бях ядосана и изнервена. Как?

-Скъпа, моя най-добра приятелко, любовта не ти влияе добре!-обади се Райън и преметна ръката си през рамото ми.

-Любов?-попита объркано Гилински и в този момент исках да потъна в земята.

-Ъъ... не слушай какви ги говори Райън, той просто си няма друга работа.-отвърнах и погледнах заплашително Райън, а той само се усмихна.