He is the devil

43. На мен ми пука за теб!

-Татко, отвлекли са Райън!-извиках щом връхлетях в стаята. Всички ме погледнаха странно, а татко се приближи към мен.

-Кой го е отвлякъл?-попита той и аз извадих телефона си, за да му покажа съобщението, което ми изпратиха.

-Шон! Трябва да го измъкнем от там!-казах му и той прочете съобщението.

-Рискуваме Райън да разбере за всичко това!-отвърна той и аз го погледнах с широко отворени очи.

-Татко, той ми е приятел! Той е най-близкият ми човек!-почти извиках.

-Знам, но...

-Ако няма да помогнеш, ще го спася сама!-прекъснах го и излязох навън. Прокарах ръце през косата си и изпуфтях. Облегнах се на стената и погледнах към небето. Отново имаше черни облаци и явно пак щеше да вали.

-Хей!-чух гласа на Гилински и го погледнах. Той също се облегна до мен и погледна нагоре.-Май пак ще вали?

-Мхм...

-Искам да поговорим!-каза той и аз го погледнах.

-Джак, не мога да мисля за това сега! Единственото, което искам е да спася Райън и да му обясня какво се случва с живота ми. И сигурно ще ми се разсърди и няма да ми говори, защото не съм му казала по-рано. Той е единственият, на когото му пука за мен. Той ми е като брата, който нямам! Единствено той ме подкрепя и разбира, и е винаги до мен!-обясних и усетих как очите ми се насълзяват. Ако Райън ми се разсърди и не ми проговори повече, аз ще се съсипя.

-Казах ти, че ще ти помогна да го спасим! Няма да те оставя сама и не само на Райън му пука за теб!-отвърна Джак и аз поклатих глава.

-Напротив! Оттук на никой не му пука за мен!-сведох поглед.

-На мен ми пука за теб!-каза той и хвана брадичката ми, като я повдигна леко, за да го погледна. Погледнах го в очите и се опитах да разбера дали ме лъже. Не мога да му имам доверие!-Ванеса, знам, че ще прозвучи глупаво, но...се привързах към теб.

-Джак, няма да бъда приятелка с привилегии!

-Аз не искам да ми бъдеш приятелка с привилегии!

-Тогава, какво съм за теб?-попитах го и той се усмихна леко. Приближи лицето си към мен и след малко усетих меките му устни върху моите. Отвърнах му и езиците ни се сляха. Усетих пеперуди в стомаха си и как забравих за всички проблеми. Сякаш времето спря.