11. Провалих всичко!

3.5K 124 25
                                    

Днес беше мисията. Ужасно съм притеснена и не съм спала цяла вечер. Освен това, мислех и за целувката с Гилински. Беше толкова грубо, но в същото време и хубаво. Не съм го виждала от тогава и не знам дали ще мога да го погледна в очите. Но това беше просто една целувка, не означава нищо и за двама ни.

Облякох си черни дънки, тениска и коженото си яке. Обух си маратонките и взех ключовете за колата си. Татко ми беше оставил пистолет на шкафчето и го прибрах. Излязох от къщата и се качих в колата си. Запалих и потеглих към мястото, където се събираме. Половин час по-късно влязох през задния гараж и спрях колата. Всички се бяха събрали и обсъждаха мисията.

-Ето те и теб! Къде се бавиш?-попита Елизабет.

-Имаше задръстване.-отговорих и тя извъртя очи.

-Както и да е, вече всички сме тук. Джон ми прати съобщение, че ни чака. Качвайте се в джиповете.-заповяда Гилински и всички го послушаха. Качих се в един джип с Гилински, Бруклин, Джонсън и Теса. Останалите бяха в другия джип. Потеглихме към банката и никой не казваше нищо по пътя.

Паркирахме джиповете в уличката зад банката и слязохме. Бруклин се зае с отключването на задния вход, а Теса и Ноа приготвиха чувалите. С Джонсън и Гилински разгледахме възможните изходи към покрива. Единият беше през вентилационната система. Шахтите бяха достатъчно широки, за да преминем през тях.

Бруклин разби ключалката и всички влязохме вътре. Тейлър и Елизабет отвориха сейфа и с Ноа и Теса започнаха да пълнят чувалите. Бруклин пазеше да не случайно да дойде някой. Напълниха три чувала и Бруклин дойде.

-Работниците се връщат, трябва да се махаме от тук!-каза тя и всички кимнахме. Взехме чувалите и се насочихме към вентилационните шахти. Първи беше Джонсън, след това аз и накрая Гилински. Пълзяхме известно време и накрая излязохме на покрива. Притичахме до ръба и момчетата скочиха. Приземиха се на другата сграда и ме погледнаха.

-Скачай!-извика Джонсън. Погледнах надолу и ми се зави свят. Мамка му, беше много високо.

-Ванеса, нямаме време, трябва да скочиш!-каза Гилински, но краката ми не помръдваха. Чух шум зад себе си и се обърнах. Двама от работниците се бяха качили.

-Трябва да оправим венти... Ей, ти какво правиш тук? Какви са тези чували?-попита единият.

-Ванеса, скачай!-извика Гилински и аз им хвърлих чувала. Хеликоптерът дойде и те се качиха на него.-Ванеса!-извика за последно Гилински и усетих как някой ме сграбчва. Опитах се да се освободя, но не можах. Бях паникьосана. Господи, сега ще извикат полиция и ще ме арестуват! Предадох татко и сега другите ще ме намразят още повече. Защо не скочих, мамка му?

Докато се усетя вече полицията беше дошла и ми слагаха белезници. Пъхнаха ме в патрулката и потеглиха към ареста. Провалих всичко!

***

Няколко часа по-късно, седях в килията и гледах в една точка. Дали някой ще дойде за мен? Като се замисля, по-добре да не идва никой. Не искам да ме обвиняват още повече. Много добре знам, че се издъних. Как може да съм толкова глупава? Аз не ставам за това, трябва да се откажа!

-Ванеса?-чух гласа на татко и се изправих. Доближих се до решетките и го видях.

-Татко!-извиках и един полицай ми отключи. Излязох от килията и се метнах на врата му.-Съжалявам!-казах тихо.

-Ще говорим за това, когато се приберем.-каза сериозно и аз кимнах. Сега вече го загазих. Излязохме от ареста и се качихме в колата му. Потеглихме и след няколко минути бяхме вкъщи.

He is the devil Where stories live. Discover now