He is the devil

3. Колко човека си убивала?

С Гилински се насочихме към някаква друга стая. По пътя не си казахме нищо. Той е доста потаен. Не се сдържах и от време на време го поглеждах. Признавам си, че е наистина много красив. Загледах се в лицето му. Беше каменно, не показваше никаква емоция.

-Не е възпитано да се взираш толкова дълго в някой.-изведнъж каза и аз подскочих. Обърна красивото си лице към мен и ме погледна с леден поглед. Не казах нищо и просто отдръпнах погледа си от него.

Спряхме пред голяма метална врата и Джак написа някакъв код. След малко се чу звук и вратата се отвори. Той влезе вътре, а аз оглеждах мястото. С бавни крачки влязох вътре. Навсякъде имаше оръжия. От револвери до автомати. Огледах внимателно оръжията. Баща ми явно наистина е доста опасен, щом има толкова много оръжия.

-От това, което видях преди малко, явно разбираш горе-долу как се работи с пистолет.-обади се Джак и застана до мен. Усетих как кожата ми настръхна.

-Ходя на уроци по стрелба.-погледнах го, а той кимна.

-Добре, това ще ме улесни. Нека да видим как се прецелваш.-каза и взе един пистолет. Подаде ми го, а след това отиде да вземе очила и шумоизолиращи слушалки. Сложих си слушалките и очилата и се насочих към мишените. Прицелих се и натиснах спусака. Куршумът се заби точно в центъра. Свалих очилата и слушалките и погледнах към Джак.

-Не е зле, но държиш пистолета грешно. Ако го хванеш с две ръце, ще се прицелиш по-добре и така няма да губиш време.-каза той и аз кимнах. Направих това, което ми каза и наистина стана по-бързо.-Така е по-добре!

Оставих пистолета при другите оръжия и в този момент другите влязоха. Обсъждаха нещо доста оживено, но когато приближиха към нас млъкнаха. Защо ли имам усещането, че няма да се разбирам с тези хора?

-Как върви обучението с новата?-попита Елизабет и се засмя.

-Какво правите тук?-отвърна на въпроса с въпрос Джак.

-Дойдохме да видим как момиченцето на татко се справя.-отговори Теса. Добре, тези двете не ме харесват.

-Ей, Ванеса, колко човека си убивала до сега?-попита Тейлър и аз го погледнах объркано.

-Какво?-попитах.

-Колко човека си убивала? Аз може би към 10.-обади се Елизабет и аз я погледнах изплашено. Как така колко човека съм убивала?-Какво, 10 човека малко ли ти се струват? Ти колко си убивала?

-А-аз не съм убивала.-отговорих заеквайки и всички ме погледнаха изненадано.

-Тогава... какво правиш тук?-попита Ноа.

-Не знам! Баща ми ми каза вчера, че иска да участвам в това.-отвърнах.

-Това не е честно! Ние трябваше да преминем тест за издръжливост, за да влезем в този бизнес, а ти влезе без да правиш нищо.-ядоса се Теса. Какво съм виновна, че баща ми иска това? Аз също не съм много очарована от факта, че ще работя това, но поне ще опитам. Нищо не губя.

-Спокойно, Теса, дъщеря ми също ще премине тест за издръжливост. Не може всичко от първия ден, а и нали знаете, че моите тестове стават без да знаете?-появи се татко и всички го погледнахме.

-Джон, тя дори не е убивала човек!-измрънка недоволно Елизабет.

-Има време за всичко. И не ме наричай повече Джон, Елизабет, защото ще стане страшно.-заплаши я татко, а тя извъртя очи.

-Да, някои хора, трябваше да убият минимум 3 човека, за да влязат тук, а други просто се вмъкнаха.-измърмори, но татко не ѝ обърна внимание.

-Ванеса, тръгваме! Утре ще продължиш с обучението и ще ви кажа как мина сделката с Кол.-каза татко и всички кимнаха.