He is the devil

68. Кой е казвал, че си красив?

Всички се бяхме събрали в залата за тренировки. Трябваше да се подготвим за мисията утре. Всички знаем, че няма да се размине без бой и за това трябваше да бъдем подготвени.

Джак и Тейлър тренираха върху боксовата круша, Ливай и Ноа  вдигаха тежести, Джонсън правеше лицеви, Теса бягаше на пътеката, а аз и Елизабет тренирахме кик бокс. Единствено Бруклин не правеше нищо и стоеше на един стол с пакет чипс, и ни наблюдаваше. От време на време мърмореше нещо, но не ѝ обръщахме внимание.

С Елизабет решихме да си починем малко и седнахме на скамейката. Взех шишето си с вода и отпих. Погледнах към Елизабет, а тя се беше загледала в нещо. Проследих погледа ѝ и разбрах, че наблюдава Тейлър. Усмихнах се леко и отново върнах погледа си на нея.

-С Тейлър сте много сладки заедно!-казах и тя ме погледна за момент.

-Благодаря! С него се чувствам различна. Ставам по-мила, по търпима за околните.-засмя се леко.-Той ме променя и това е хубаво!

-Радвам се за вас!

-Вие с Гилински също си подхождате, но ще ти дам един съвет. Внимавай!-каза тя и аз не разбрах какво имаше предвид.

-Смисъл?-попитах.

-Смисъл...той е малко особен. Мени си настроенията по-бързо и от жена в цикъл. Също така и може да бъде много добър актьор. Не винаги това, което ти казва го мисли наистина. Не искам да те настроя срещу него или да давам повод за съмнения, просто го познавам от повече време и знам какъв е. А и ние двамата преди...може да се каже, че имахме нещо.-обясни тя.

-Излизали сте?-повдигнах вежда.

-Излизали-силно казано, по-скоро приятели с привилегии.-отговори и аз кимнах.

-Ясно...Но все пак мисля, че Джак се е променил. Не знам дали аз го промених, но изглежда искрен с това, което ми казва и върши.-казах.

-Аз също мисля, че е искрен, а и изглежда променен. Не е същия Гилински, който познавах в началото. Сега е някакъв... пълен с живот, а преди беше все сърдит, ядосан, изнервен и всяваше страх само като го погледнеш. Сега има искра в очите, която го прави един вид да изглежда по-добър.-отвърна тя и аз погледнах към него. Засякохме си погледите и той ми намигна.

-Аз виждам същото и при теб.-обърнах се към нея, а тя направи объркана гримаса.-Когато се запознахме, не ме харесваше особено, даже изобщо. Но сега...сега си различна, виждам го. Щастлива си и си личи. Не знам дали е, защото си с Тейлър, но ти сияеш. И наистина се радвам, че все пак изгладихме взаимоотношенията си и сега сме си близки.-усмихнах се леко и тя ми отвърна.

-Аз също се радвам. И мисля, че тази промяна наистина се дължи на Тейлър.-каза тя и отново насочи погледа си към него.

Чух стъпки да се приближават към нас и обърнах глава. Видях момчетата да се усмихват и дойдоха при нас. Ние се изправихме и ги целунахме.

-Защо ме зяпаше така, красавице?-попита я той, а тя се усмихна срамежливо.-Знам, че съм красив.-усмихна се самодоволно, а тя повдигна вежда и скръсти ръце.

-Ако не беше красив, нямаше да си с мен!-отвърна тя и той я целуна.

-Ти не си с мен само заради красотата ми, нали?-попита ме Джак и аз го погледнах.

-Кой е казвал, че си красив?-отвърнах и Тейлър и Елизабет се засмяха.

-Ей...-нацупи се Джак и аз го целунах.

-Не съм с теб само, защото си красив. С теб съм, защото ме правиш щастлива и си себе си.-казах му и той се усмихна. Прегърна ме и постави целувка върху косата ми.

-Не мога да те понасям повече!-чух виковете на Теса и всички насочиха погледи към каращите се.

-Просто казвам истината! Без мен на мисиите си за нищо.-отвърна Ноа, което още повече разгневи Теса.

-Моля? Не си ми нужен ти, за да се справя на мисиите! Мога да се справя сама и ти го знаеш много добре!-посочи го тя.

-Ако не бях аз да поема куршума на онази мисия, сега щеше да си мъртва!-каза той, а тя присви очи.

-Да съм те молила да поемаш този куршум? Ти сам реши да се правиш на герой.-изсъска тя, а той извъртя очи.

-Не се правих на герой, просто спасих живота ти. Но знаеш ли какво? Повече няма да го правя! Оправяй се сама.-извика той и тръгна да излиза.

-Не си ми нужен ти, за да ме пазиш!-отвърна тя и погледна към нас.-Какво зяпате?-попита изнервено и също излезе от стаята.

-Ето за това не трябва да се обвързвате!-обади се Бруклин, докато ядеше чипс.

-Ти няма ли да станеш малко и да потренираш? Мисията е утре.-попита я Ливай.

-Аз съм готова за мисията! Запасявам се с енергия, за да може да ги убивам по-добре. Няма да си хабя енергията като вас и после на мисията да се изморя и да ме повалят с един удар.-отговори тя и Ливай поклати глава.

-Как изобщо имаш такова тяло, като постоянно се тъпчеш с чипсове и други вредни храни?-попита Гилински и тя го погледна.

-Бруклин Гарсияс никога не разкрива тайните си!-отвърна тя.

-Аз ще отида да проверя Теса!-казах и тръгнах да излизам от стаята.

-Идвам с теб!-чух Елизабет да вика след мен и излязохме двете.