He is the devil

46. Не ми е нужна помощ от идиот като теб!

Камерън спря колата пред къщата ми и аз въздъхнах. През целия път не си казахме и думичка. Мислех, че ще ми се подиграва или нещо друго. Но той просто мълчеше. Беше ми странно. По принцип не изпуска възможност да се дразни с мен.

-Благодаря, че...ме докара!-измърморих и той ме погледна.

-Няма проблем! Доста се изненадах, когато ми се обади. Не очаквах, че някога отново ще видя името ти изписано на телефона ми!-каза той и аз също го погледнах.

-Съжалявам, че ти досаждам!

-Всъщност, не ми досаждаш! Знам, че се държах като задник и съжалявам, че ти одрасках колата. Все още не съм ти платил.-кой беше този човек пред мен, по дяволите? Камерън, когото познавам никога няма да се извини.

-Не се тревожи за парите. Вече ми се отплати!-усмихнах се леко.

-Как?-попита объркано.

-Дойде на майната си, за да ме вземеш и да ме докараш до вкъщи, в дъжда! Това мисля, че е достатъчно!-отговорих и той също се усмихна.

-А ти какво всъщност правеше по средата на нищото в дъжда?-повдигна вежда и аз свалих усмивката от лицето си. Думите на Джак отново проникнаха в ума ми и се повтаряха.

-Дълга история...

-Добре ли си?-постави ръка на рамото ми и аз кимнах леко.

-Да, няма значение.-отново се усмихнах фалшиво. Камерън бавно започна да се приближава към мен, а аз не помръдвах.

-Ванеса, не знам как, но мисля, че все още изпитвам нещо към теб!-каза като постави кичур коса зад ухото ми. Не разбрах много какво искаше да каже и го погледнах объркано. Докато усетя какво се случваше, устните му вече се намираха върху моите. Не знам защо, но му отвърнах. Отделихме се и той ми се усмихваше.

-Какво беше това?-попитах.

-Ами...искам да си те върна!-отговори и аз се засмях леко.

-Това няма как да стане!-отвърнах и той свали усмивката от лицето си.

-Защо?

-Защото...сложно е.-въздъхнах и отворих вратата.-Отново ти благодаря, че направи това за мен! Ще се видим в училище.-казах и излязох от колата. Притичах до входната врата и отключих. Влязох вътре и навсякъде беше тъмно. Явно татко още не се е прибрал. Качих се в стаята си и веднага свалих мокрите дрехи от себе си. Влязох в банята и пуснах душа. Застанах под него и топлата вода започна да се стича по тялото ми. Отново думите на Джак превзеха ума ми и усетих, че очите ми се насълзяват. Какво му стана? Първо ми говореше, че му пука за мен и ме целува, а после ми казва, че иска да ме убие и че съм глупачка. Наистина съм глупачка! Помислих, че може би изпитва нещо към мен... Защо трябва да съм толкова наивна?

Повече няма да се доверявам толкова лесно на хората. Ще се държа така, както заслужават. Щом ще си играят с мен, ще трябва да се запознаят с лошото ми аз. Спирам да бъда наивна и добра.

След като топлата вода свърши, спрях душа и увих кърпа около тялото си. Върнах се в стаята си и облякох пижамата си. Взех сешоара и изсуших косата си. Когато приключих с всичко, взех телефона си и погледнах часа. Беше станало 22:30, а татко все още го нямаше. Легнах на леглото си и се завих през глава. Бях ужасно уморена и веднага заспах.

***

Събудих се към 9 часа и станах от леглото си. Отидох в банята и измих зъбите си. Върнах се в стаята си и се облякох. Сложих си малко грим и облякох якето си. Навън отново валеше. Писна ми от времето в Ню Йорк. Слязох долу, но нямаше никой отново. Отидох в гаража и взех ключовете за една от колите на татко. Отключих я и се качих в нея. Запалих двигателя и потеглих към завода.

По пътя отново получих съобщение от Скот. Трябва да спася Райън. Той наистина е единствения, на когото мога да имам доверие. Паркирах колата пред завода и слязох. Запътих се към входа и срещнах Гилински.

-Хей...-поздрави ме, но аз го подминах, без да му казвам нищо. Влязох вътре и започнах да вървя по коридорите, докато не стигнах до стаята, където се бяха събрали всички.-Сърдиш ли се?-отново чух гласа му, но не отговорих. Дори не го погледнах.-Стига де, знаеш че това, което казах не го мислих наистина!-да, аз също не изпитвам нещо към теб, ама нали...

-Ванеса, ще спасим Райън тази вечер!-обади се татко и го погледнах.

-Най-накрая!-измърморих и скръстих ръце.

-Мафията на Шон иска да се присъединиш към тях, нали?-попита той и аз кимнах.-Значи, когато отидете ти ще влезеш първа и ще говориш с тях, че си съгласна. Докато ги забаламосваш, останалите ще се вмъкнат вътре и ще елиминират охраната. След като няма заплаха, ще се оттървете и от Скот и Шон. И когато вече няма никой, който да ви попречи, освобождавате Райън. Ще трябва да му обясниш след това какво се е случило обаче. Той е добро момче и няма да каже на никого! Можем да му имаме доверие.-обясни татко и аз отново кимнах.

-Ами ако Скот или Шон ѝ направят нещо, докато ние се занимаваме с охраната?-обади се Гилински и аз извъртях очи.

-Няма да ми направят нищо! А дори и да опитат, аз няма да го позволя. Мога да се справя сама и не ми е нужна помощ от идиот като теб!-отвърнах и всички ме гледаха странно. Излязох от стаята и започнах да бягам по кородорите докато не изляза навън.