След като тестът приключи с татко се прибрахме. Бях ядосана заради Камерън и Елизабет. Не разбирам какъв им е проблемът с мен? Камерън е задник, това е ясно, но Елизабет изглежда готина. Какво толкова ѝ правя?
-Е, какво е усещането да се биеш с някой и да си на косъм да го убиеш?-попита татко.
-Ами...не знам. И преди съм се сбивала.-казах и той ме погледна.
-Кога?-попита.
-Ти не знаеш за това.-усмихнах се леко.-Както и да е, когато се бия се успокоявам по някакъв начин. И аз не знам как да го обясня, просто изкаравам целия си гняв върху човека, с когото се бия. А за това да убия някой, не мога да ти отговоря, защото все още не съм убивала.-обясних му и той кимна.
-Наблюдавах те как се биеш и наистина си личеше, че беше ядосана. Ако така се биеш и на мисиите ще е страхотно.-каза той.
-Мда, само дето никой не ме харесва, освен може би Джонсън.-извъртях очи.
-Не, че не те харесват, просто... те не се сприятеляват толкова лесно. На Елизабет и Теса им отне поне може би година и половина, докато се сприятелят. Така че не се отчайвай.-постави ръка на рамото ми и аз кимнах.
-Не знам... никой не ме взима на сериозно. Всички си мислят, че няма да се справя с това.-въздъхнах.
-Докажи им обратното. Покажи им, че можеш да бъдеш силна. Сега не мисли за това и отиди да си легнеш. Утре ще ти обясня малко за мисията във вторник.-каза и аз кимнах. Станах от дивана и се качих в стаята си. Взех си халата и влязох в банята. Взех си душ и облякох пижамата си. Легнах на леглото и почти веднага заспах.
Гледна точка на Гилински
С момчетата бяхме в бара и пихме бира, както всяка вечер. Обсъждахме случилото се през деня и от време на време се сбивахме с някой идиот. Усетих Тейлър да ме побутва леко и се обърнах към него.
-За какво си се умислил?-попита той и отпи от бирата си.
-За нищо.-отговорих просто.
-Така ще кажеш! Сигурно си мислиш за дъщерята на шефа, а? Яка мацка е признай си.-каза Тейлър и се намръщих леко.
-Да не би да си я харесал?-попитах и той се засмя.
-Какво? Не! Аз съм хвърлил око на друга мацка.-отговори той и аз кимнах.
-Аха и коя е тя?
-Ами... няма да ти кажа. Остави това, кажи Ванеса не ти ли харесва?-попита той и аз отпих от бирата си.
-Става!-повдигнах рамене.
-Става? Само това ли ще кажеш?
-Какво друго искаш да кажа, Тейлър?-изнервих се.
-Не знам, може би че ти харесва, че те привлича.-започна да се смее и аз го бутнах.
-Спри да говориш глупости.-казах сериозно.
-Обзалагам се, че няма да накараш Ванеса да се влюби в теб.-каза и аз го погледнах объркано.
-Не ми е до глупости.-отвърнах.
-Защото те е шубе, нали?-усмихна се и аз го погледнах лошо.
-Тейлър, какво правиш?-обади се Джонсън.
-Млъкни, Джонсън!-скара му се Ноа.
-Много добре знаеш, че каквото поискам, го получавам.-отговорих на Тейлър.
-Тогава... направи Ванеса твоя.-отново каза той.
-И защо да го правя?-попитах.
-Да се обзаложим на бас. Ако не спечелиш Ванеса ми даваш Мустанга си.-предложи той.
-А ако я спечеля?-повдигнах вежди и всички ме погледнаха с усмивки, освен Джонсън.
-Ооо, ето това е Джак Гилински!-извика Ноа.
-Ако я спечелиш получаваш мафията. Просто е, Джак! Примами Ванеса и Джон ще ти има още повече доверие от сега. Ще остави бизнеса на теб!-обясни Тейлър и аз се замислих. Прав е, ако спечеля Ванеса ще получа бизнеса.-Какво ще кажеш, Джак? Приемаш ли предизвикателстовото?-попита Тейлър с лека усмивка.
-Дадено!-отговорих и усмивката му стана по-широка.
-Гилински, не е много добре да си играеш така с чувствата ѝ.-обади се Джонсън.
-На кого му пука за чувствата?-попитах.
-Ако разбиеш сърцето ѝ, Джон ще разбие теб.-предупреди ме той.
-Това няма да стане.-отвърнах уверено и изпих бирата си.
YOU ARE READING
He is the devil
FanfictionКой е Джак Гилински ли? Най-лошото и най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е самото зло, но може да бъде и милостив, ако се държиш добре. Същински дявол слязъл от рая, за да превземе сърцето ми. Този човек промени живота ми изцяло.