He is the devil

53. Харесва ти да го правя!

Върнах се при останалите и видях, че Райън си говореше с Ливай и Джонсън. Изглежда, че ще се сприятели с тях. Отидох при татко, който преглеждаше някакви документи.

-Какво има, скъпа?-попита той, като не отделяше поглед от листите.

-Нищо, просто се чудех...мама знаеше ли за всичко това?-зададох въпроса си и той ме погледна.

-Да...майка ти също беше част от бизнеса. Даже...тя го създаде.-отговори.

-Така ли?

-Да, тя беше главната, но след катастрофата...аз го поех изцяло.-обясни татко и аз кимнах бавно.

-Катастрофата беше ли планирана? Имала ли е някакви врагове?-попитах и той се замисли.

-Доколкото знам, майка ти нямаше врагове! Нека не говорим за това сега, имам работа.-каза той и аз се отдръпнах. Седнах на дивана и се загледах в една точка. След малко усетих някой да сяда до мен и го погледнах. Беше Елизабет.

-Хей...-усмихна се тя леко.

-Хей.-отвърнах на усмивката ѝ.-Сърдиш ли се?-попитах плахо.

-На теб-не, но на баща ти...може да се каже, че съм му обидена!-отговори тя.

-Виж, искам да знаеш, че макар и да не сме си толкова близки, можеш да разчиташ на мен!-казах ѝ.

-Благодаря! Извинявай, че в началото се държах гадно с теб! Не се доверявам лесно.-отвърна и аз кимнах.

-Няма проблем! Аз също се доверявам трудно!-усмихнах се и Гилински се приближи към нас.

-Ванеса, може ли да поговорим?-попита той и погледна към Елизабет.

-Аз ще ви оставям!-каза тя и стана от дивана. Джак зае мястото ѝ и аз въздъхнах.

-За какво ще говорим този път?-попитах.

-Защо си се натискала с Камерън? Мислех, че...аз знача нещо за теб?-погледна ме той и аз повдигнах вежди.

-Казах ти, че бях пияна! А когато съм пияна върша глупости. Много глупости!-отвърнах.

-Добре, но не искам да се повтаря!-каза и аз го погледнах объркано.

-Моля? Не можеш да ми казваш какво да правя, нали знаеш? А и ти също ходиш при други момичета, така че...-отвърнах изнервено. Защо си мисли, че може да ми казва какво да правя? Няма да бъда играчка!

-Не ходя при други момичета!-отрече и аз повдигнах вежди.

-Да, кажи го на смучките на врата ти!-извъртях очи.

-Не искам да се срещаш повече с Камерън! Още по-малко пък да го целуваш!-заповяда ми и започваше да ми лази по нервите.

-Джак, ти какво си мислиш? Че като сме се целунали няколко пъти и вече съм една от приятелките ти с привилегии и можеш да ми заповядваш ли? Казах ти го преди, ще ти го кажа и сега! Аз няма да бъда такава! Или ще си само с мен, или изобщо не ми давай някакви надежди!-обясних му изнервено.

-Какви надежди? Мислиш си, че между нас може да има нещо повече?-засмя се той.-Аз не се обвързвам, Кларк!

-Тогава не ме целувай повече, Гилински!-отвърнах му и той ме целуна. Отдръпнах се от него и го погледнах ядосано.-Какво правиш? Казах ти да не ме целуваш!-извиках и всички забиха погледи в нас.

-Харесва ти да го правя!-повдигна вежди и се усмихна самодоволно.

-Не, не ми харесва!-излъгах и той повдигна невярващо вежди.

-Дали?-попита и отново долепи устните си до моите. Отблъснах го и се изправих от дивана.

-Престани!-изсъсках и той също се изправи.

-Гилиснки, ако ще я изнасилваш го направи някъде, където шефа няма да те види!-обади се Бруклин и Джак изглежда се съвзе. Той се огледа настрани и след това се хвана за главата.

-Мамка му, какво ми става?-измрънка.

-Брат, случайно да си бил в склада?-попита го Ливай и Джак го погледна.

-Може би...-отговори Джак.

-Ясно! По-добре повече не влизай там!-посъветва го Ливай и Джак кимна леко.

-Аз...трябва да тръгвам!-каза той и бързо излезе от стаята. Татко явно беше отишъл някъде, защото го нямаше тук. Какво му стана на Гилински? Изглеждаше все едно не беше на себе си!

-Ванеса, добре ли си?-чух гласа на Елизабет и кимнах леко.

-Да...Райън, тръгваме!-казах и той кимна. Качихме се в колата и потеглих към вкъщи.

—————————————————————-

Здравейте, хора! Тази вечер явно съм в добро настроение за това...Две глави за една вечер, Уау!😃 Надявам се да ви харесат! Ще се видим скоро!❤️