He is the devil

33. Влюбена ли си?

Събудих се от дразнещия звук на алармата ми. Протегнах се и я изключих. Отворих очи и се изправих в седнало положение. Прозрях се и станах от леглото си. Отидох в банята и направих сутрешната си рутина. След като приключих с рутината си, се върнах отново в стаята си. Застанах пред гардероба и започнах да търся подходящи дрехи за училище. Какво да облека? След пет минутно избиране на дрехи, накрая взех един чифт сини дънки и сив суитчър. Облякох ги и застанах пред огледолото. Взех гримовете си и си сложих коректор, руж, спирала и гланц за устни. Напръсках се с парфюм и облякох якето си. Взех раницата си и излязох от стаята си. Слязох долу и казах на татко, че излизам, а той само кимна. Излязох от къщата и се качих в колата си. Потеглих към гимназията и след няколко минути бях там.

Паркирах колата си и слязох от нея. В този момент видях колата на Гилински да влиза в паркинга. Заключих моята кола и го изчаках, за да влезем заедно. Той паркира до мен и слезе от колата си. Усмихна ми се леко и почувствах някакво странно усещане в стомаха си. Сърцето ми забърза ритъма си и се усмихвах глупаво. Какво ми ставаше, по дяволите?

-Хей, как си?-попита Джак и тръгнахме към двора на училището.

-Д-добре!-отговорих заеквайки. Защо заеквам?-Ти?

-Не се оплаквам!-каза той и аз се засмях леко. Нещо не е наред с мен! Влязохме в двора и видях Райън да стои на една от пейките. Казах на Джак, че ще отида при Райън и той кимна. Отдалечих се от Джак и се приближих към Райън. Той ме забеляза и ми помаха леко. Седнах до него на пейката и той ме погледна странно.

-Какво? Защо ме зяпаш така?-попитах.

-Не знам, има нещо странно в теб! Усмихваш се глупаво, очите ти блестят и излъчваш позитивизъм. Защо си щастлива?-отвърна той и аз го погледнах объркано.

-А защо да не съм щастлива?

-Защото...ти по принцип си намръщена и в кофти настроение, а сега...сега пръскаш от щастие! Влюбена ли си?-попита той и аз се изненадах от въпроса му. Защо си мисли, че съм влюбена? Аз влюбена ли съм? Не, едва ли!

-Райън, какви ги говориш? Не съм влюбена, просто днес съм в настроение!-отговорих му и той ме погледна съмнително.

-Влюбена си!-каза и аз извъртях очи.

-Не съм! Хайде да влизаме, след малко ще започне часът!-станах от пейката и Райън последва примера ми.

-Сменяш темата, значи наистина си влюбена! В кого? Казвай веднага!-започна да пищи Райън като ученичка.

-Райън, държиш се като ученичка!-засмях се и влязох в гимназията. Взех учебниците си от шкафчето и се насочих към стаята.

Влязох в стаята по биология и видях познато лице. Загледах се в човека и осъзнах, че това беше Скот. Той какво прави тук? Гилински влезе в стаята и веднага го дръпнах на страна. Той ме погледна объркано.

-Какво има?-попита той и аз кимнах към Скот. Той извърна поглед и го видя. На лицето му се изписа изненада и сви ръцете си в юмруци.-Той какво прави тук?

-Аз се питам същото.-отвърнах и скръстих ръце, като погледнах към Скот.-Ами ако е тук, за да ни шпионира?

-Определено е тук, за да ни следи! Трябва да говорим с баща ти. Веднага!-каза Джак.

-Но часът ще започне всеки момент. Не може да изпуснем часовете! За теб може да не е важно, но аз искам да завърша.-отвърнах.

-Добре, но след като свършат часовете веднага отиваме в завода!-каза Гилински и аз кимнах. Настанихме се на местата си и звънецът би. Госпожата влезе и започна да преподава.