He is the devil

42. Отвлекли са Райън!

Гледна точка на Гилински

Всичко се провали! Мамка му, защо Лидия се появи точно сега, когато щях да спечеля Ванеса? Сега няма да иска да ме погледне! Ядосах се и забих юмрука си в дървото. Усетих пареща болка и погледнах ръката си. Беше се разранила и имаше малко кръв.

Тръгнах към колата си и мислех какво да обясня на Ванеса. Трябва да я накарам да се влюби в мен. Дори не знам защо ми пука толкова. Аз не се обвързвам, защото е глупаво! Качих се в колата си и потеглих с бясна скорост. Ще дам малко време на Ванеса да помисли. Утре ще поговоря с нея.

Прибрах се в апартамента си и веднага влязох в банята. Взех си душ и отидох в спалнята си. Облякох сиво долнище на анцуг и бяла тениска. Излязох на терасата и се подпрях на парапета. Времето се разваляше и скоро щеше да завали. Типично за Ню Йорк! Влязох отново вътре и отидох в хола. Седнах на дивана и пуснах телевизора. Сменях програмите и търсех нещо интересно, но даваха само някакви глупости. На вратата се позвъня и станах да отворя. Отворих и пред мен седеше Лидия, усмихната до уши. Тя се метна на врата ми и разби устните си с моите. Повдигнах я леко и тя обви краката си около мен. Влязох навътре и затворих вратата с крак. Поставих я да легне на дивана и се отделихме от целувката. Тя съблече тениската ми и отново сля устните ни. Устните на Лидия не бяха толкова меки и изкушаващи, както на Ванеса. Може да съм целувал Ванеса само два пъти, но мога да кажа, че това бяха най-хубавите ми целувки. Защо мисля за Ванеса, по дяволите? Отделих се от Лидия и тя ме погледна объркано.

-Какво има?-попита тя.

-Нищо, просто...съм много изморен! Какво ще кажеш да го оставим за друг път?-предложих и тя се намръщи.

-До сега не си отказвал?

-Знам, но съм изморен! А и не съм в настроение.-обясних ѝ и тя кимна.

-Добре тогава! Искаш ли да си поръчаме пица?-попита и се усмихна леко.

-Не, мисля да си лягам!-отговорих и тя свали усмивката от лицето си.

-Искаш ли да ти направя чай или нещо друго?-предложи и аз въздъхнах. Това момиче не разбира ли, че не искам нищо от нея освен да си тръгне?

-Не, нищо не искам. Отивай си, утре ще се видим!-казах ѝ и тя ме погледна изнервено.

-Няма ли да ми предложиш да остана?-попита тя и скръсти ръце.

-Не!

-Джак, ти за каква ме смяташ? За леко момиче ли? Викаш ме само, когато имаш полза от мен!-извика и аз присвих очи.

-Ти да не си мислиш, че сме нещо?-повдигнах вежди.

-А не сме ли?

-Да съм ти казвал, че сме нещо? Ние сме приятели с привилегии и нищо повече!-обясних ѝ и тя ме погледна лошо.

-Намери си друга, която да ти е приятелка с привилегии!-изплю и излезе от апартамента ми. Най-накрая се разкара! Изпуфтях и подпрях лактите на колената си и зарових пръсти в косата си. Какво се случва с мен?

Гледна точка на Ванеса

Снощи заспах доста късно. Не спрях да мисля за Джак и онова момиче. Не знам защо се почувствах толкова гадно. Дори не знам дали съм влюбена или просто се заблуждавам. Толкова съм объркана, а дори не мога да споделя на Райън и да му поискам съвет.

Оправих се за училище и излязох от вкъщи. Качих се в колата си и потеглих към гимназията. Пътувах 15 минути и паркирах на паркинга. Видях, че колата на Гилински беше тук. Не искам да го виждам, но няма как да не се засечем. Влязох в двора на училището и се огледах за Райън, но не го видях и за това влязох вътре. Взех учебниците си за първия час и се запътих към стаята. Влязох в стаята и отново се огледах за Райън, но не го видях. Странно, той по принцип е тук по това време. Докато се оглеждах за най-добрия ми приятел, засякох погледа си с Джак. Веднага отместих поглед и седнах на мястото си. Часът започна и господинът влезе.

***

Часовете свършиха, а Райън така и не се появи. Започвам да се притеснявам за него. Звънях му 100 пъти, а той не си вдига телефона. Къде е? Сега разбирам какво му е на него, когато не му вдигам телефона.

Отидох до колата си и тъкмо щях да я отключа, но телефонът ми извибрира. Извадих го от чантата си и видях, че съм получила съобщение. Отворих го и в този момент Гилински се появи.

-Ванеса, цял ден ме избягваш! Моля те да поговорим!-каза той и аз отделих бавно поглед от телефона си.

-Трябва да веднага да отидем при татко! Отвлекли са Райън!-казах му и той изглежда се изненада.

-Как така? Кой?-попита и аз отключих колата си.

-Другата мафия! Трябва да го измъкна от там!-отговорих притеснено и се качих в колата си.

-Ванеса...-щях да затворя вратата си, но Джак ме спря.-обещавам, че ще измъкнем Райън! Ще ти помогна!-каза той и аз кимнах леко. Затворих вратата си и запалих колата. Гилински също се качи в неговата и потеглихме към тайното място.

——————————————————————

Здравейте, хора! Ето я и новата глава! Надявам се да ви хареса. Искам да ви попитам какво мислите за историята? Харесва ли ви как се развиват нещата? Споделете в коментарите😁

Чао за сега!💋