He is the devil

60. Искаш ли да остана?

Върнахме се в завода, но татко го нямаше. Сигурно се е прибрал. Все още бях в шок. Майка ми е жива? Какво по дяволите? Две години живях в лъжа. Две години си мислех, че тя е мъртва. И през всичките тези години, през които е била с нас мислех, че ни обича, а то какво излезе? Изобщо не ѝ е пукало за нас.

-Искаш ли да те закарам?-чух гласа на Гилински, който ме извади от мислите ми. Погледнах към него и кимнах леко.

-Да!-отговорих тихо и тръгнахме към колата му. Качихме се и той потегли. Подпрях главата си на прозореца и гледах в нищото. След малко малки капчици започнаха да се удрят в прозореца и усетих ръката на Джак върху моята.

-Добре ли си?-попита той.

-Не знам...всичко ми е толкова нереално! Майка ми, която мислех за мъртва, се оказа жива и на всичкото отгоре никога не ме е обичала.-отговорих бавно без да го поглеждам.

-Появяването ѝ изненада всички ни. Но няма да позволя да ти навреди!-каза той и усетих погледа му върху мен.

-Тя каза, че ще нарани хората, за които ми пука. Не мога да позволя да нарани някой от вас!-отвърнах.

-Не може да ни направи нищо!-каза уверено той, а аз замълчах.

Джак спря колата пред къщата ми и двамата слязохме. Запътихме се към входната врата и я отключих. Влязохме вътре и извиках татко, но не получих отговор. Навсякъде беше тъмно и се качих да проверя да не би да е в стаята си, но уви и там го нямаше. Върнах се при Джак, който беше седнал на дивана и чакаше спокойно.

-Татко го няма! В последно време започна да се прибира доста късно или пък дори изобщо не се прибира.-казах и заех мястото до Джак. Той ме придърпа към него и постави нежна целувка на челото ми.

-Искаш ли да остана?-попита той и аз го погледнах.

-Да, не искам да съм сама!-отговорих и той кимна. Целунах го по устните и станахме от дивана. Качихме се в стаята ми и си легнахме.

Гледна точка на Бруклин

Тейлър не спря да ми мрънка да следя Елизабет и гаджето ѝ Брайън. Аз, защото си нямам друга работа, нали и с удоволствие ще следя хората.

Излязох от апартамента си и тръгнах към парка, където Елизабет имаше среща с този. Вървях някъде около 10 минути и стигнах до парка. Отидох на точното място, където щяха да се срещнат и се скрих зад един храст. Не питайте от къде знам къде и кога ще се срещнат, просто си имам начини. Докато ги чаках да се появят, запалих една цигара.

Видях Елизабет да се приближава и след малко се срещнаха с гаджето ѝ. Прегърнаха се и се загледах в лицето на момчето. Ама това беше Тейлър. Този идиот защо ме кара да я следя, след като излиза на среща с нея. Излязох от храстите и се насочих към тях.

-Защо ме накара да я следя, след като си излязъл на среща с нея?-попитах изнервено и двамата ме погледнаха объркано.

-Какво?-каза объркано Елизабет.

-Коя си ти?-попита къдравелкото. После аз съм била напушена, пф!

-Кралица Виктория, благодаря че попита!-отговорих съркастично.

-Ъм, какво?-този на каква дрога е?

-Тейлър, боклук такъв, имам живот знаеш ли?-започвах да се изнервям много яко.

-Кой?-попита още повече объркано и аз се ударих по главата.

-Тейлър ли? Това е гаджето ми Брайс!-обади се Елизабет и аз извъртях очи.

-Да бе, повярвах ти! Никой не е толкова грозен, колкото Тейлър!-казах и го посочих.

-Добре, но аз съм Брайс!-отвърна напушеният идиот.

-Да, а аз съм папа Франциск!-казах съркастично.-Ако ще се фукаш пред някой, че излизате, извикай някого на когото му пука!

-Какво?-попита отново къдравия, а Елизабет сви ръцете си в юмруци.

-Сега вече го убих!-измрънка тя и тръгна на някъде.

-На каква дрога сте бе? Я, по-добре си сменете дилъра, че нещо изперквате!-казах и си тръгнах.