He is the devil

76. Знам кой е бил!

-Защо поне веднъж не облечеш пола?-въздъхна изнервено Райън, а аз продължавах да ровя из гардероба си за подходящи дрехи.

-Защото не обичам поли!-отвърнах като хвърлих една на земята.

-Тогава защо си ги купуваш?-попита той и я вдигна. Огледа я и след това погледна мен.

-Не знам.-повдигнах рамене.

-Каза, че искаш да ти помогна да се оправиш за срещата с Джак, нали?-попита и погледнах към него, като кимнах.-Тогава ме остави да ти помогна! Часът е 8, а ти си до никъде.

-Моля? Кога стана 8?-почти извиках и Райън въздъхна. Бутна ме да седна на леглото и зае мястото ми пред гардероба. Извади сив, къс потник и черната пола, която хвърлих на земята. Подаде ми ги и повдигна вежда. Не отделях поглед от него няколко секунди и накрая взех дрехите.

Отидох в банята и си взех бърз душ. Облякох дрехите и се върнах в стаята при Райън. Той ме огледа и се усмихна.

-Сега вече лигите на Гилински ще потекат. Покажи му какво изгуби!-каза надъхано най-добрият ми приятел и аз повдигнах вежда.

-Не приех да изляза с него, за да му покажа какво изгуби. Достатъчно гадно се чувствам от това, което направихме с Ливай. И силно се надявам Камерън да не му е споменал нищо.-въздъхнах и седнах на леглото.

-Ей, ей, не се отчайвай. Ставай да се гримираш, защото Джак ще е тук всеки момент. И приеми, че Джак рано или късно ще научи от някъде, а аз мисля, че е по-добре да научи от теб!-каза Райън и се изправих от леглото.

-Не е сега моментът да му го съобщя!-отвърнах и взех несесерчето с гримовете си. Сложих си коректор, бб крем, очна линия, руж, спирала и матово червило. Когато приключих се напръсках с парфюм и затърсих герданът от Гилински, но не го намерих.

-Той е тук!-чух да казва Райън и спрях с търсенето. Облякох набързо якето си и обух обувките си. Взех чантата и излязох от стаята си. Слязох по стълбите и излязох през входната врата. Видях Джак да се подпира на Мустанга си и се запътих към него. Той ми се усмихна чаровно и отвори вратата на колата, за да вляза. Благодарих му и той зае шофьорското място. Запали и потегли.

-Е, къде отиваме?-попитах и погледнах към него. Не спираше да се усмихва, което накара и моята усмивка да се появи.

-Ще отидем на нашето място. Ще си направим нещо като вечерен пикник.-засмя се и ме погледна за кратко. Видях искрата в очите му и усетих пеперудите в стомаха си.