He is the devil

81. Трябва да си дадем малко време

-Какво искаш, Барбара?-попита баща ми.

-Да ви убия!-отговори просто майка ми.

-Това няма да стане!-обадих се аз, а тя отново насочи пистолета си към мен.

-Или си затвори голямата уста, или този път ще ти продупча черепа.-заплаши ме и аз присвих очи.

-Дръпни спусъка и аз ще продупча твоя череп.-каза татко и също извади пистолета си. Гилински застана до него и насочи пистолета си към нея.

-Осъзнавате, че все някога ще ви убия, нали?-попита тя.

-А ти осъзнаваш ли, че отново победихме хората ти?-обади се Бруклин и майка ми извъртя очи.

-Предайте си бизнеса на мен и ще ви оставя.-каза тя.

-Никога!-отвърнах категорично, а тя само се засмя.

-Тогава ще ви посъветвам да си пазите гърбовете! Не само вашите...-погледна към мен и свали пистолета си.-Да се махаме от тази дупка, Шон!-нареди и двамата излязоха от стаята, като Барбара накуцваше леко.

Рамото ми все още кървеше, а болката се усилваше. Отново притиснах раната и присвих очи от болката. Гилински се доближи до мен и хвана лицето ми в шепите си.

-Добре ли си?-попита притеснено, а аз кимнах леко.

-Болката се търпи, но не е много приятно.-засмях се, а той хвана ръката ми.

-Хайде, ще те заведа до болницата да изкарат куршума.-каза и тръгнахме да излизаме от стаята.

-Гилински!-татко се провикна и с Джак спряхме.-Благодаря ти, че се грижиш за дъщеря ми.-каза и Джак кимна леко.

Качихме се в колата му и той потегли. Притисках рамото си с някакъв парцал и гледах през прозореца. Това момче се застъпи за мен, въпреки всичко и показа, че все пак му пука за мен. Мисля, че съм готова да забравя за баса, но проблемът сега е дали той ще забрави за Ливай.

-Наистина съжаля...

-Моля те, не искам да говорим за това!-прекъсна ме той, а аз въздъхнах.

-Добре...

-Ванеса, обичам те! Ти си първото момиче, в което се влюбвам, първата, която ми показа как да обичам! Първата, на която се доверих, но това с Ливай...

-Аз също те обичам, Джак! И се мразя, че допуснах да се случи такова нещо. Но моля те, нека да забравим за всичко. За баса, за Ливай и да започнем отначало. Моля!-помолих го и той се замисли. Не отделях поглед от него и чаках да каже нещо.