He is the devil

18. От един отбор сме, трябва да си пазим гърбовете!

Започнахме да се бием с хората на Шон. Отначало се справяхме добре, но после се появиха още и бяха доста силни. Бих се с някакво момче, мисля че беше малко по-голям от мен.

-Не съм те виждал до сега! Сигурно си нова?-обади се той и аз му забих един.

-Какво те интересува?-изсъсках.

-Сладка си, но си личи, че не ставаш за това.-засмя се и се опита да ме удари, но аз избегнах удара му.

-Повярвай ми, не съм толкова сладка и определено ставам за това.-отвърнах и извадих пистолета си.

-Ще ме застреляш ли?-попита и повдигна едната си вежда. Насочих пистолета към него и го гръмнах. Той се свлече на земята и всички ме погледнаха. Мамка му, застрелях го!

-Вече те застрелях.-отговорих и се огледах. Видях как Елизабет се бореше с двама и повали единият. Зад нея се появи още един и щеше да я застреля. Изтичах до нея и го застрелях. Тя застреля този, с когото се биеше и се обърна. Видя мъртвият мъж на пода и ме погледна.

-Уби ли го?-попита и аз кимнах.-Защо?

-От един отбор сме, трябва да си пазим гърбовете!-отговорих и тя кимна.

След като победихме всички, продължихме по плана. Теса, Ноа и Елизабет отидоха в склада, за да вземат дрогата, а Джонсън, Тейлър и Бруклин се заеха със сейфа. С Гилински започнахме да търсим записа.

-Имаме по-малко от 10 минути! Трябва да сме бързи.-предупреди ни Бруклин и всички кимнахме.

С Джак започнахме да търсим флашката със записа и преобърнахме всичко. Нямаше я никъде, а времето ни изтичаше. Няма да изляза от тук без тази флашка. Няма да се проваля.

-Ванеса, трябва да тръгваме!-обади се Джак и аз го погледнах.

-Ти върви, аз ще дойда след малко.-казах му.

-Какво? Това място ще се взриви след по-малко от 3 минути. Тръгвай веднага!-каза изнервено.

-Джак, остави ме! Ще изляза преди мястото да се взриви.

-Ако не излезем сега и двамата ще умрем.-изсъска.

-Тогава излез! Трябва да намеря флашката, обещавам, че ще изляза преди да се взриви всичко!-обясних.

-Остават 2 минути, трябва да изчезваме.-извика.

-Ако се разкараш, ще стане по-бързо!-извиках и аз. Той ме погледна кръвнишки и излезе. Продължих да търся шибаната флашка и накрая я намерих. Започнах да тичам към изхода. Бягах, колкото се межох по-бързо. Имах 20 секунди да изляза. Мамка му! Видях вратата и излязох. Отидох при другите и веднага се качих в колата. Джак потегли с бясна скорост и след няколко секунди се чу как сградата гръмна. Обърнах се и видях как всичко гори.

-Взе ли флашката?-попита той и аз я вдигнах, като се усмихнах самодоволно.

-Казах ти, че ще изляза преди всичко да се взриви!

-Ти си откачена!-засмя  се той и поклати глава.

***

Върнахме се в завода и паркирахме колите в гаража. Слязохме от тях и се насочихме към стаята, в която се събираме. Влязохме вътре и заварихме татко да седи на бюрото си и да гледа нещо на лаптопа.

-Изпразнихте ли склада и сейфа?-попита той.

-До дъно!-отговори Елизабет и хвърли някакъв чувал.

-Браво на вас! Ванеса, ти какво си мислеше?-попита татко и се обърна към мен. Погледнах го объркано.

-Какво?

-Как може да излезеш 20 секунди преди всичко да се взриви? Откачи ли?-попита изнервено и аз извъртях очи.

-Нали съм жива? Чакай...ти от къде знаеш?-попитах и скръстих ръце.

-Бруклин хакна камерите, наблюдавах ви!-отговори той.

-Ясно.-кимнах. Извадих флашката от джоба на якето си и му я подадох.-Взех флашката, не ми мрънкай.

-Ванеса показа, че все пак става за това. Застреля не един, а двама от хората на Шон.-обади се Джонсън и татко се усмихна.

-Знаех си, че ще успееш.-каза той и аз се усмихнах самодоволно.-Сега да прегледаме какво има в тази флашка.-отново седна на мястото си и пъхна флашката в лаптопа. Всички се наредихме около него, за да видим записа. Файлът зареди и в него имаше някакви схеми, адреси, кодове и всякакви други неща, но не и записа от банката. Да не би да съм взела грешна флашка?

-Но това не е записа от обира.-обади се Гилински.

-Точно така. Ванеса, ти си страхотна. Донесе ми всички планове и схеми, които Шон е планирал. Това е като джакпот от лотарията. Сега ще може да предвидим каква е следващата им стъпка.-усмихна се широко татко и аз се намръщих.

-Значи не се сърдиш?-попитах.

-Да се сърдя? Това нещо ще ни помогне за много неща. Ще може да откраднем клиентите на Шон и да им продаваме от нашата дрога. Ще им разбием система и ще теглим от парите им. Това е голяма стъпка напред за нашата мафия.-обясни той.

-С тази информация ще можем да ги съсипем и ние ще бъдем единствената мафия в града.-обади се Гилински.

-Чакай, значи те са нещо като наши врагове?-попитах.

-Точно така.-кимна татко. Не знаех, че мафиотите воюват. Татко даде флашката на Бруклин, за да прегледа информацията и утре щяхме да обсъдим какъв ще е следващия ход.