He is the devil

45. Мразя те!

Гледна точка на Гилински

Бях в склада, за да взема кока на Бруклин, за това че ни помогна да намерим Райън. Взех две пакетчета и излязох от склада. Започнах да вървя към стаята и се срещнах с Ливай. Двамата влязохме вътре и аз подхвърлих пакетчетата на Бруклин.

-Тъкмо си мислех, ме няма да ми дадете нищо!-каза тя и аз повдигнах вежда.

-Съмняваш ли се в мен?

-Ами знам ли? С Ванила само се натискате и може да си забравил! Я, кажи, натискахте ли се в склада сега?-попита тя и се доближи към мен. Аз я погледнах странно и се огледах за Ванеса.

-Къде е Ванеса?

-Не беше ли при теб? Тя излезе от стаята и си помислих, че отива при теб!-каза Бруклин и аз сбръчках вежди.

-Някой да знае къде отиде Ванеса?-попитах по-силно и всички ме погледнаха.

-Каза, че отива да спасява приятеля си. Сигурно има среща с някой и ще го спасява от самотата!-подсмихна се Ливай и аз свих ръцете си в юмруци.

-Какво?-извиках.

-Ами да, тя излезе доста бързо и се качи в колата си. Потегли с бясна скорост!-обясни той и аз започнах да вървя напред-назад, като зарових пръсти в косата си.

-Защо не я спря? Отишла е да спасява Райън! Мамка му, Ливай!-крещях изнервено.

-От къде да знам, че отива при него? Помислих, че има среща!-отвърна той и аз изръмжах. Взех ключовете за колата си и се качих в нея. Запалих я и веднага потеглих към хижата в гората.

Мамка му, това момиче ще ме побърка. Как може да тръгне сама да спасява приятеля си? Може да я убият! Дано като отида да не е твърде късно...Защо върши такива глупости? Мозък в красивата си главица, няма ли? Карах много над ограничението и бях ужасно изнервен, ядосан и притеснен.

Най-накрая пристигнах и спрях колата. Веднага слязох и се огледах за нея. Никъде не я виждах. Ако е влязла вътре, кълна се че лично аз ще я убия. Обиколих няколко пъти и не я намерих. Входната врата беше отворена и влязох. Извадих пистолета си за всеки случай и вървях бавно. Оглеждах се да не ме види някой и се блъснах в някого. Веднага насочих пистолета си и пред мен стоеше тя. Ванеса също беше насочила пистолета си към мен и след като ме видя си отдъхна.

-Изкара ми акъла!-каза тихо тя и аз я погледнах лошо. Хванах я за лакътя и я задърпах навън. Излязохме и се приближихме към колата. Тя се отскубна и аз я погледнах.