He is the devil

66. Ще спечелим тази битка!

-Окей, победи ме! Какво ще искаш?-попитах щом се върнахме в завода. Точно така, Джак ме победи. Но не, защото е по-добър от мен, а заради тъпата котка, която изкочи на пътя ми.

-Хм...какво ли да поискам?-направи се на замислен като потупа брадичката си с показалеца. Спря на едно място и аз го погледнах. Той се усмихна подло, а аз повдигнах едната си вежда въпросително.

-Какво?-попитах и в следващия момент Джак ме блъсна в стената, като ме притисна с тялото си. Лицата ни бяха на милиметри едно от друго.

-Искам теб!-прехапа устна, а аз не отделях поглед от очите му.

-По-кротко, че като я гледам как реагира, ще ѝ спукаш ципата само с приказки!-Бруклин се появи от нищото и Гилински изпуфтя недоволно. Той се отдалечи от мен и я погледна.-Ще съборите стената. По-полека я бутай, тя да не е гюле?

-Ти нямаш ли си някоя мацка, с която да бутате стени заедно?-заяде се Гилински.

-Сменила съм пет легла до сега. Ехх, Трейси...трябва да ѝ се обадя.-въздъхна тя и погледна някъде нагоре. Поклати леко глава и отново погледна към Джак.-Ти колко легла си сменил до сега?-попита го тя и той я погледна странно.

-Ъм...николко?-отговори Джак и Бруклин изпуфтя.

-И ти си тръгнал да зарибяваш Ванила? Ще разочароваш щерката на шефа и после няма да му бъдеш дясната ръка.-отвърна тя и Гилински извъртя очи.

-Бруклин, винаги идваш в най-неподходящия момент.-каза той.

-Какво да направя, че се натискате в работно време. Не сте сами, нали се сещате?-повдигна вежди и погледна първо към мен, после към Джак.-А и не можеш да избягаш от мен, аз съм навсякъде.-подсмихна се, а Джак само поклати глава и тръгна нанякъде.-Буквално! Хакнала съм всички камери в града.-добави тя като погледна към мен. Аз само се усмихнах леко и тръгнах да търся Джак.

***

Бяхме се събрали в стаята. Половината от екипа ги нямаше. Ливай и Джонсън бяха изчезнали някъде, Теса и Ноа също ги нямаше и бяхме само аз, Джак, Елизабет, Тейлър и Бруклин. С Гилиснки се бяхме облегнали върху някаква кола. Тейлър и Елизабет бяха на дивана, а Бруклин правеше нещо на компютъра.

-Защо сте толкова малко?-татко влезе в стаята и попита объркано.

-Защото Теса и Ноа имат проблеми, а Ливай и Джонсън... е за тях може да се каже, че искат да се усамотят малко.-отговори Тейлър и татко поклати глава.

-Не се научихте да си оправяте любовните проблеми извън бизнеса.-въздъхна той и седна на бюрото си.

-Само аз нямам с кой да оправям любовни проблеми. Всички тук вече се обвързаха.-обади се Бруклин и татко я погледна объркано.

-Ванеса и Гилински нямат половинки, до колкото знам.-каза той и ни погледна.

-Пф, нямат те! Те самите са цяло едно. Днес Гилински щеше да събори стената с нея.-добави Бруклин.

-Значи ходите?-попита той и ни посочи.

-Да! Знам, че беше против това, но...то просто се случи, татко.-отговорих и той кимна.

-Ето защо виждам Гилински често да се катери по дървото под прозореца ти.-каза той и с Джак се спогледахме.

-Виждали сте ме?-попита Гилински и татко кимна.

-Разбира се, че те виждам. Имам камери из цялата къща, как да не те видя?-отвърна той.

-Оу...-почеса се зад врата Джак и погледна в краката си.

Изведнъж Бруклин стана и започна да вика. Събори всичко от бюрото си, включително и компютъра. Счупи клавиатурата на две и я хвърли към стената. След това започна да удря по дървеното бюро, а ние не разбирахме какво се случва.

-Бруклин, какво правиш? Чупиш вече пети компютър за този месец!-извика татко и тя го погледна. Дишаше тежко и цялото и лице беше червено.

-Хакнаха ни системата и сега крадат пари! Как няма да чупя и да хвърлям?-отвърна тя изнервено.

-Чакай, какво? Кой ни е хакнал?-попита татко.

-Живата-мъртва Барби! Кой друг? След като Ванила не се присъедини към тях, войната започна!-отговори Бруклин.

-Спри го! Не можем да позволим да източи всички пари!-нареди ѝ татко, а тя го погледна лошо.

-Как да я спра като счупих компютъра? Не краде само парите, а цялата информация за нас! Как изобщо са успяли да проникнат в системата? Беше непробиваема!-попита Бруклин.

-Не знам, но направи нещо!-извика татко и Бруклин взе лаптопа му. Започна да натиска по клавиатурата, като от време на време псуваше.

-Добре, успях да ги изкарам от системата, но не мога да възвърна нищо. Прекрачили са си по-голямата част.-обясни тя.

-Какво ще правим?-обадих се и татко ме погледна.

-Ще спечелим тази битка! На всяка цена! Не можем да ги оставим просто така.-отговори той.-За тази цел отборът трябва да е пълен. Утре ви искам всички тук! Предайте на останалите!-нареди ни татко и всички кимнахме. Той взе някакви документи и извика Бруклин с него. Двамата излязоха от стаята, а ние се спогледахме.