He is the devil

64. Къде беше?

-Защо майка ти е жива?-попита за стотен път най-добрият ми приятел.

-Райън, казах ти, че ще говорим утре за това! Сега не е нито мястото, нито времето.-отговорих и той изпуфтя.

-Добре, отивам да си сипя уиски. Искаш ли?-попита като се изправи от дивана.

-Няма да ми се отрази зле.-кимнах и той отиде до масата с алкохола. Огледах помещението за Гилински, но не го видях никъде. Къде ли е? Видях Теса да флиртува с Майк, Елизабет и Тейлър се натискаха и мисля, че вече ходят, Бруклин беше пияна и говореше на растенията, Ливай танцуваше, с Джонсън беше заспал. Всички бяха тук, освен момчето, от което имам нужда.

Райън се върна с питиетата и ми подаде едната чаша. Отпих от течността и оставих чашата на масата. Облегнах се на дивана и започнах да мисля какво ще направи майка ми сега. На какво е способна, за да получи това, което иска? Изведнъж чух силен писък и чупене на чаша. Веднага погледнах към източника на шума и се изправих от дивана. Ноа се беше нахвърлих на Майк и го биеше.

-Няма да целуваш момичето ми, идиот такъв!-извика той като продължи да го налага. Райън и Ливай се опитаха да ги разтърват, но Ноа беше побеснял.

-Не съм твоето момиче, Ноа!-обади се Теса.

-Моя си! Как можа да му позволиш да те целуне?-развика се в лицето ѝ. Личеше си колко беше наранен от действията ѝ, но и тя не оставаше по-назад.

-А ти как можа да се срещаш с други момичета и да ме лъжеш?-попита го тя и очите ѝ се насълзиха.

-Не съм се срещал с други момичета!-отговори ѝ той.

-А тогава какво правеше с онази миналата седмица? Звъннах ти, за да те питам къде си, а ти каза, че си при Сам. Но не беше! Видях те, Ноа! Видях те със собствените си очи, че беше на кафе с друго момиче!-Теса не издържа и се разкрещя. Започна да ръкомаха и да диша тежко.

-Аз... не мога да ти кажа!-каза тихо Ноа и сведе глава.

-Защото не искаш да си признаеш истината! Защото си един страхливец! Майната ти, Ноа! Върви по дяволите!-извика последно тя и излезе от къщата. Ноа се взираше няколко секунди в нищото и също излезе.

-Какво става?-Джак се появи от нищото и изглеждаше объркан.

-Теса и Ноа се скараха.-обясни Ливай и Джак кимна. Той дойде до мен и ме прегърна през раменете.

-Къде беше?-попитах го.

-Исках да огледам къщата да не майка ти да е заложила бомба или нещо друго.-отговори той.

-И откри ли нещо?

-Не...засега.-измрънка той и се огледа.

***

Беше някъде към 3 часа и всички се бяхме излегнали на дивана, освен Бруклин и Ливай.Тейлър и Елизабет бяха заспали сгушени и изглеждаха толкова сладко. Райън си играеше на телефона, а Майк придържаше торбичка с лед върху челюстта си. Ноа го беше ударил доста силно. Ливай и Бруклин танцуваха или поне се опитваха. Двамата пееха някакви балади на испански и се филмираха. Бруклин държеше бутилка с водка в ръка и се поклащаше леко. Изведнъж спря да се поклаща и лицето ѝ стана бледо. Ливай забеляза това и също спря да танцува.

-Защо лицето ти е...-не успя да довърши мисълта си, защото Бруклин повърна в краката му.-Иуу, Бруклин! Съсипа обувки за 2500 долара!-изпищя Ливай. Бруклин избърса устата си с опакото на ръката си и го погледна.

-Бях с тебе, когато ги взе от пазара за 10 долара.-измрънка тя.

-Не е вярно!-отрече той и тя присви очи.

-Млъкни, защото ще повърна и върху ризата ти за 5 долара.-предупреди го тя и той извъртя очи.

-Ризата ми не струва 5 долара! Взех я за 15...-поправи я той.

-Да, да...-измрънка тя и надигна бутилката, за да отпие от нея.

-Ако продължаваш така ще получиш алкохолно натравяне!-смъмри я той.

-Отивай си при гаджето и ме остави намира.-каза му тя и той погледна към Джонсън.

-Още не сме гаджета.-отвърна той.

-Ами ако още продължаваш само да го зяпаш, няма да ти стане гадже. Покажи му какъв звяр е Ливай Гарсия.-повдигна вежда тя.

-В момента спи.

-Оф, просто легни до него и се разкарай!-изпуфтя тя и Ливай я послуша. Настани се до Джонсън и го прегърна. След малко затвори очи и се усмихна. Какъв рожден ден само...