He is the devil

75. На среща ли ме каниш?

-Ти, какво?-извика най-добрият ми приятел като изплю зърнената си закуска обратно в купата.

-Спах с Ливай!-казах и подпрях главата си на ръката. Имам ужасни болки в главата и Райън не ми помага като вика.

-Н-но...нали беше на среща с Камерън?-попита объркано, а аз въздъхнах.

-Да, бях, но той реши да ме остави сама на бара и да се забавлява с други момичета. Аз просто изпих няколко чашки с уиски и Ливай се появи. Той също си поръча да пие, поговорихме си и...

-Нека позная! Натискали сте се първо в бара и след това той те е извикал у тях да "изпиете още едно", а ти разбира се си се съгласила. И вместо да изпиете по още едно, направо сте атакували спалнята.-довърши вместо мен и аз кимнах.-Мислех, че си влюбена в Джак?

-Влюбена съм в него, просто...съм малко объркана.-казах и той повдигна вежда.

-Малко? Ванеса, мислиш ли да дадеш още един шанс на Джак?-попита ме той, а аз се замислих. Бих ли му дала още един шанс? Той ме излъга, но пък аз спах с Ливай и... Ох, ще се гръмна.

-Не знам, Райън! Аз...обичам го и се чувствам ужасно след онази вечер.-въздъхнах отчаяно, а той постави ръка на рамото ми.

-Той знае ли?-попита и аз го погледнах.

-Не, той не трябва да научава!-отговорих категорично.

-Все някога трябва да разбере.-отвърна Райън, а аз поклатих отрицателно глава.

-Не, не трябва. Приключи ли със закуската?-смених темата и той погледна към купата пред него.

-Изплюх половината от нея и мисля че приключих.-каза погнусено и аз се засмях леко.

-Да тръгваме тогава! Изпуснахме три часа, нека да се появим поне за другите четири.-отвърнах и взех чантата си. С Райън излязохме от къщата му и се качихме в колата ми. Запалих и потеглих към гимназията.

След 15 минути паркирах колата на паркинга и слязохме от нея. Заключих я и се запътихме към двора на училището. По пътя срещнахме Камерън и той се усмихна.

-Ванеса, не сме се виждали от срещата ни във вторник.-изтъкна и аз извъртях очи.

-Ти тъп ли си? Видяхме се вчера.-отвърнах и той се засмя.

-Забравих.-повдигна рамене.-Беше ли ти приятно да си бъбриш с онзи чернокос красавец?-попита и аз присвих вежди.

-Ти ме остави сама на бара и отиде да се зарибяваш с други момичета!-повиших леко тон и видях Гилински да се приближава към нас. Мамка му!

-Някакъв проблем ли има?-намеси се той и се молех този идиот да не каже нищо.

-Не, всичко е наред!-избързах да кажа, като задърпах Гилински и Райън към входа на училището. По средата на коридора Джак се отскубна от хватката ми и спряхме да вървим.

-Какво има, защо ни задърпа така?-попита объркано и с Райън се спогледахме.

-Амии...просто не искам да общувам с Камерън, това е! Знаеш, че не мога да го понасям.-отговорих и той ме погледна леко съмнително, но въпреки това кимна.

-Виж...аз, чудех се дали ще искаш да излезем довечера?-попита като прочисти леко гърлото си. Усмихнах се несъзнателно и усетих пеперуди в стомаха си. Ванеса, как смяташ да се промениш, след като се разтапящ само от думите му?

-На среща ли ме каниш?-повдигнах вежда, а той се почеса зад врата.

-Може би. Казах ти, че ще ти докажа колко си важна за мен.-отвърна и аз кимнах.

-Добре, ще изляза с теб. Вземи ме в 9.-съгласих се и усмивка изгря на лицето му. Беше толкова щастлив от факта, че приех и даже ме прегърна. Чувството на вина отново се върна.

-Обещавам ти, че ще си прекараме страхотно.-каза преди да тръгне. Обърнах се към Райън, а той поклати глава.

-Момиче, момичее...Какво ще те правя не знам?-хвана се за главата, а аз само извъртях очи.

-Ще ми помогнеш да се оправя за довечера, а сега да влизаме в час.-дръпнах го за ръката и влязохме в стаята.

***

Часовете свършиха и с Райън излязохме от гимназията. Тръгнахме към паркинга и в далечината видях Гилински да говори с Камерън. Господи, дано не му каже нищо.

С Райън отидохме до колата ми и аз я отключих. Преди да вляза вътре обаче, видях, че имаше малко листче на предното стъкло. Погледнах го странно и го взех.

"Не си мисли, че всичко е приключило! Много скоро ще стане напечено, буквално. Баща ти и цялата ви малка мафия ще си платите за всичко! Ще ви сринем до основи.

                                                   С обич: мама"

-Всичко наред ли е?-чух гласът на Райън и влязох в колата.

-Майка ми е откачена, буквално!-каза изнервено.

-Какво?-попита Райън и му подхвърлих листчето. Запалих колата и с бясна скорост излязох от паркинга на училището.