44. Отивам да спася приятеля си!

2.6K 110 20
                                    

През целия път с Джак не си казахме и думичка. Не беше неловко, даже напротив. Ръката му си почиваше върху кракът ми и това ми харесваше толкова много, мамка му! Той спря колата и слязохме. Видяхме хижата и се приближихме бавно.

-Ами ако не е тук?-попитах и го погледнах.

-Сега ще разберем!-отвърна той и продължихме напред.

Подпряхме се на стената и се доближихме до прозореца. Клекнахме и надникнахме вътре. Не се виждаше нищо. Стаята беше празна.

-Ела, да проверим другата стая.-каза Джак и отново се придвижихме бавно. Видях го! Видях най-добрия си приятел завързан за стол. Тези хора имат някаква мания да завързват хората за столове. Видяхме Шон и Скот да разговарят с него, а той изглеждаше много объркан и изплашен от случващото се. Трябва да го измъкна преди да му навредят.-Ванеса, бързо да се махаме!-Гилински хвана ръката ми и ме задърпа към колата.

-Трябва са го измъкнем от там!-отскубнах се от него и той ме погледна.

-Ще го измъкнем, но ни трябва план! Ще се върнем утре!-отвърна той.

-До утре може да го убият!-казах и той извъртя очи.

-Хайде, качвай се в колата преди да ни е видял някой!-заповяда ми той и аз изпуфтях. Качихме се в колата и Джак потегли.

Час по-късно отново бяхме в завода. Трябваше да измисля някакъв план. Трябва да го измъкна, колкото се може по-скоро. Той няма да издържи дълго там. Ще се паникьоса и после ще му стане нещо.

-Ще го измъкнем, успокой се!-каза Джак и аз го погледнах.-Защо се притесняваш толкова?

-Защото ми е най-добрият приятел и ми пука за него.-обясних изнервено.

-Добре, казах ти, че ще го измъкнем невредим! Просто трябва да измислим добър план!-отвърна той.

-Отиваме, влизаме, убиваме ги всички и го измъкваме! Ето ти план!-казах и той се засмя.

-Не е толкова лесно! Шон има хора навсякъде.

-Не ми пука, ще убием и тях!-изпуфтях и отидох при Елизабет и Теса. Те ми се усмихнаха леко и Елизабет извади пистолета си. Теса взе някакъв пистолет и отиде при Ноа.

-Защо се притесняваш толкова за този Райън?-попита Елизабет.

-Защото ми е приятел?-отвърнах.

-Той не знае нищо, нали?-попита тя и аз кимнах.-Тогава защо се притесняваш? Няма какво да измъкнат от него и ще го пуснат.

-Може да го убият!-казах и тя ме погледна закратко.

-И това е вярно!-отвърна и взе патрони, за да зареди пистолета си.-Нали, ще ти помогнем да го измъкнеш? Спри да се притесняваш.

-Ще ми помогнете ли?-попитах очудено и тя кимна.

-Мда, трябва да си помагаме!-отговори и аз продължих да я наблюдавам какво прави.

-А ти как реши да се занимаваш с това?-попитах я.

-Баща ти се появи в точното време!

-Не се ли притесняваш, че може да застрашиш живота на семейството си така?-попитах отново и тя спря да прави, това което правеше.

-Аз...нямам семейство! Майка ми и баща ми починаха, когато бях на 15.-отговори тя и аз се почувствах ужасно, че я попитах. Защо не си затварям голямата уста поне веднъж?

-Оу, аз...съжалявам! Не знаех! Не исках да...

-Няма проблем!-въздъхна тя и прибра пистолета си. Усмихна ми се леко и излезе от стаята. Защо трябва да задавам толкова много въпроси, по дяволите?

Телефонът ми извибрира и аз го извадих. Видях, че имам съобщение от Скот, което гласеше, че ако не се присъединя към тях, ще убият Райън. Трябва веднага да го измъкна от там! Взех якето си и бързо излязох от стаята. Започнах да бягам по коридорите и излязох навън.

-На къде си се забързала така?-попита Ливай и аз отключих колата си.

-Отивам да спася приятеля си!-отговорих и той кимна. Качих се в колата и я запалих. Потеглих към хижата, в която държат Райън и карах, колкото се може по-бързо.

He is the devil Where stories live. Discover now