He is the devil

10. Това няма да стане

Тейлър отиде за бутилка, а момчетата се дръпнаха настрани, за да си говорят нещо. С Теса останахме само двете и беше малко неловко. Дали да завържа някакъв разговор? Тя ми изглежда по-мила от Елизабет.

-Ъм...от колко време участваш в това?-попитах несигурно.

-От 16 годишна.-отговори без да ме поглежда.

-А сега на колко си?-попитах и тя ме погледна.

-На 19.-отговори и аз кимнах.

-Виж, аз не искам да сме в лоши отношения. Искам да се разбирам с всички.-казах и тя повдигна рамене.

-Не мога да ти обещая, че ще се държа добре с теб, но ще се постарая през повечето време да е така.-каза тя и аз се усмихнах.-Имаш готина кола. Разбираш от коли.

-Да, много харесвам колите, особено Мерцедес. Така като гледам и ти си им фенка.-засмях се.

-Да...-усмихна се леко.

Гледна точка на Тейлър

Ще помогна на Джак да спечели Ванеса. Да знам, че трябва да направя така че аз да спечеля, но не ми пука за колата честно. Искам да видя какво ще стане между тях двамата. Ще бъде забавно. Отидох до склада и взех една празна бутилка. Върнах се при другите и видях Теса и Ванеса да си говорят. Май ще се сприятелят. Ех, де да можеше и Елизабет да е тук сега. Приближих се до момчетата и ги видях да гледат някакъв телефон. И телефонът беше на Елизабет. Интересно...

-Хей, момчета, какво правите?-попитах и взех телефона.

-Елизабет си е забравила телефона и решихме да го поразгледаме малко.-отговори Ноа. Успях някак си да го отключа и влязох в галерията ѝ. Започнах да разглеждам снимките ѝ и момчетата също гледаха. Попаднах на снимка на нея и някакво момче. Кой е това? Бяха се прегърнали и Елизабет се усмихваше. Уау, тя не се усмихва по принцип!

-Еха, Елизабет се усмихва! Явно си има гадже.-засмя се Гилински и аз го погледнах намръщено.-Какво стана, Тейлър?-попита ме Гилиснки и в този момент някой се прокашля зад нас. Ние се обърнахме и видяхме Елизабет да стои със скръстени ръце и да ни наблюдава.

-Какво правите с телефона ми?-попита тя и всички се отдръпнаха.

-Това твоя телефон ли е?-попитах и вдигнах телефона. Тя кимна и аз го вдигнах още по-на високо.- Колко жалко. Няма да ти го дам.-подразних се и тя присви очи.