He is the devil

65. Нима искаш отново да ми дишаш прахта?

Усетих някой да ме бута и отворих очи. Видях Райън да стои над мен и да повтаря името ми. Какво се случва? Изправих се леко и потърках очи. Мамка му, гримът ми! Сигурно приличам на панда.

-Какво има, Райън?-попитах сънено и се огледах. Къде са останалите? Доколкото помня снощи всички заспахме на дивана.-Къде са другите? Къде е Джак?

-Тръгнаха си преди половин час. Джак не искаше да те буди. А сега, ставай да ми помогнеш да почистим, защото така наречените ми родители ще се приберат след три часа.-обясни Райън и аз изпуфтях.

-Колко е часът?-попитах като се хванах за главата.

-12:30.-отговори той и аз скочих.

-Моля? Бързо да оправим тази кочина, защото трябва да отида до завода.-казах и започнах да почиствам.

След около час приключихме с почистването в хола. Отдъхнах си и изтупах ръцете си. Помислих си, че сме приключили, но се оказа, че и кухнята също беше в ужасно състояние. Добре, кога сме успели да направим такава кочина?

-Какво е ставало тук, снощи?-попитах, докато прибирах остатъците от пица по пода.

-Да ти кажа честно и аз не знам. Помня само, че се срещнах с мъртвата ти жива майка.-отговори той, а аз само въздишах.-За това ли си толкова разсеяна напоследък?

-Да, постоянно мисля за това какво може да ни направи. Тя се оказа доста лоша.-казах и Райън ме подкани да му разкажа всичко.

Изчистихме кухнята и разказах на Райън подробно за майка ми. Той изглеждаше шокиран като всички останали. Казах му, ако забележи нещо странно веднага да ми каже. Сбогувах се с приятеля ми и излязох от къщата му. Прибрах се и веднага влязох в банята, за да си взема душ. След като се изкъпах, веднага изсуших косата си и се облякох. Сложих си лек грим и се напръсках с парфюм. Взех телефона си и слязох долу. Отидох в гаража и взех ключовете за черното Порше. Качих се в него и веднага потеглих към тайното място.

След час паркирах колата и слязох от нея. Влязох в сградата и се насочих към стаята, в която се събираме. Всички се бяха събрали на дивана и се приближих към тях. Забелязах, че Елизабет и Тейлър държаха ръцете си и бяха приплели пръсти.

-Вие двамата...?-посочих ги и те се усмихнаха.

-Най-накрая сме заедно!-довърши Тейлър радостно, а Елизабет се засмя.