He is the devil

24. Какво е приятелство без доверие?

Пристигнахме на тайното място и слязохме от колите. Влязохме в завода и отидохме в стаята, в която се събираме. Веднага щом влязохме татко ме прегърна.

-Ванеса, ти си добре! Направиха ли ти нещо? Нараниха ли те?-започна да задава въпроси той.

-Добре съм, спокойно!-отговорих му.

-Ще си платят за това! Няма да оставя нещата така. Щом искат война, ще я получат.-каза татко.

-Трябва да измислим добър план, за да ги победим. Шон ще бъде много ядосан, след като научи, че Ванеса я няма.-обади се Джак.

-Аз знам кой ще ни помогне! Но трябва да изчакаме 1-2 седмици.-каза Бруклин и всички я погледнахме.

-Кой?-попита Елизабет.

-Ще видите!-отвърна тя и се усмихна леко.

-А какво ще правим, докато този "някой" дойде? Трябва да сме бързи.-попита Гилински.

-Докато този някой дойде ще хакнем всичко. Ще използваме информацията от флашката, която Ванеса взе и ще ги наблюдаваме.-отговори Бруклин.

-Бруклин е права, трябва да ги наблюдаваме. Бъдете на щрек и не говорете за това извън завода. Дори и тук не е много безопасно да говорим за това. Избягвайте тази тема.-каза татко и всички кимнахме.-Сега се прибирайте и внимавайте! Ванеса, да тръгваме.

-Чакай! Аз...исках да ви благодаря, че... ме спасихте.-измърморих и всички ме погледнаха.

-Няма проблем! Все пак сме отбор, нали? Трябва да си пазим гърбовете.-обади се Елизабет и аз се усмихнах.

-Тейлър, трябва да вземеш едно нещо от Франклин утре! По-късно ще ти пратя адреса.-каза татко и Тейлър кимна. Всички се качиха по колите си и потеглиха.

С татко се прибрахме и аз се качих в стаята си. Влязох в банята и съблякох мръсните си дрехи. Напълних ваната си и се потопих в топлата вода. Затворих очите си и се отпуснах. След половин час излязох от ваната и увих кърпа около тялото си. Върнах се в стаята си и облякох пижамата си. Изсуших косата си и взех телефона си. Имах доста пропуснати обаждания от Райън. Сигурно ми е ядосан и няма да иска да говори с мен. Мамка му, толкова много искам да му кажа какво наистина се случва с мен.

Чух почукване по прозореца си и станах да видя какво има. Видях Райън да стои отвън и веднага му отворих да влезе. Той влезе вътре и аз седнах на леглото си.

-Може ли да ми обясниш къде по дяволите беше три дена? Три шибани дена ти звъня, а ти не ми вдигаш! Идвах да те търся, но нямаше никого. Какво, пак ли се натрови с храна? Или този път ще измислиш нещо друго, с което да ме излъжеш? Виж, Ванеса, ти си ми най-добрата приятелка! Ти си ми като сестра! Какво се случва с теб? Не си същата. Не си същото момиче, което познавах.-каза Райън и аз сведох поглед. Не знам как до му отговоря. Той ме познава прекалено добре.-Ванеса, кажи нещо!

-Райън...сложно е за обяснение.-отвърнах тихо.

-Кое е сложно? Можеш да ми споделиш всичко, знаеш го! Няма да кажа на никого! Какво криеш от мен?-попита той и аз го погледнах.

-Райън, моля те! Не мога да ти кажа, не и сега. Моментът не е подходящ.-казах и той въздиша. Започна да ходи напред-назад и прокара пръсти през косата си.

-Кога ще бъде подходящ? Знаеш ли какво? Не ми казвай щом не искаш, но и не ме търси вече! Не искам да ми говориш!-отвърна и аз станах от леглото.

-Какво? Райън, какво искаш да кажеш?-попитах и очите ми се насълзиха.

-Ако няма да си имаме доверие, по-добре да не сме приятели. Какво е приятелство без доверие?-попита той и ме погледна. Не му отговорих нищо и той се засмя леко.-Явно нашето приятелство беше до тук.-каза тихо и излезе през прозореца. Взирах се в отворения прозорец и една самотна сълза се спусна от окото ми. Побързах да я избърша и си поех дълбоко въздух. Няма да се пречупвам! Трябва да бъда силна!