He is the devil

41. Няма да бъда играчка на някого!

Гледна точка на Елизабет

След като Тейлър излезе, реших да го последвам. Наистина не знам защо реагира така и защо толкова много се застъпи за мен. Аз се държа ужасно с него, а той направи толкова много.

Излязох навън и се огледах. Видях го да се подпира на стената и беше затворил очи, като дишаше тежко. Приближих се бавно и той отвори очи.

-Защо го направи?-попитах и той ме погледна леко объркано.

-Кое?

-Защо ме спаси? Можеше просто да не влезеш.-поясних и той въздиша.

-Защото така прецених.-отвърна.

-Пука ли ти за мен?-попитах тихо и погледнах настрани.

-Разбира се, че ми пука! Не го ли виждаш? Елизабет, бих умрял за теб! Превзела си ми ума! Каквото и да правя мисля за теб! Обичам те!-изкрещя той и аз подскочих леко. Не очаквах това. Взирахме се няколко секунди, без да казваме нищо. Накрая Тейлър влезе в сградата и останах сама.

Взирах се в стената и осмислях това, което ми каза. Той ме обича? Това възможно ли е? Но...как? Държа се като кучка с него, а той изпитва нещо към мен! Това е толкова странно. А дали и аз изпитвам нещо? Задавах си хиляди въпроси без отговор. Поклатих леко глава и влязох вътре.

Гледна точка на Ванеса

Елизабет и Тейлър се върнаха и изглеждаха някак си... изнервени и тъжни. Не знам какво точно се е случило на мисията, но явно е било сериозно. Татко също се появи и зае мястото си на креслото.

-След като всички сме отново тук...-погледна към Елизабет и Тейлър преди да продължи.-Ванеса, ще ми кажете ли какво се случи при вас?

-Извиках Скот вкъщи, както ми каза. Сипах му приспивателното, което Ливай ми даде и си поговорехме. Трябваше да го "съблазня", докато приспивателното подейства!-обясних като сложих въздушни кавички и Джак ме погледна.

-В какъв смисъл да го съблазниш?-попита той.

-Казах му, че е умен, красив, силен...лъжи като цяло.-отговорих и той кимна.-След като приспивателното подейства, Ливай и Джонсън се появиха. Пренесохме го до мазето и го завързахме за един стол. Изчакахме да се събуди и след това Ливай се зае. Не знам какво му направи, но Скот се изплаши и почти получи паник атака. Не измъкнахме много от него, но разбрахме, че не Шон ръководи мафията.