He is the devil

17. Ще се справиш, вярвам в теб!

Днес беше мисията. Вълнувам се, но и съм малко притеснена. Тренирах доста за тази мисия и няма да се проваля. Не и отново! С другите щяхме да се съберем в завода, за да обсъдим плана отново. Щяхме да нападнем вечерта, когато няма да има никой.

Започнах да се оправям и си облякох черни дънки, черна тениска и коженото си яке. Обух маратонките си и прибрах телефона си в джоба на якето. Излязох от стаята си и слязох в хола. Заварих татко да седи на дивана и да гледа нещо на телефона си. Седнах до него и той остави телефона си.

-Готова ли си за мисията?-попита и аз кимнах.-Не искам да се притесняваш, ще се справиш!

-Няма да се проваля отново, обещавам!-казах уверено и той кимна. На вратата се позвъня и станах да отворя. Отворих и пред мен стоеше Райън.

-Ванеса, трябва да поговорим!-каза Райън и аз излязох навън. Седнахме на стълбите.

-Какво има?-попитах.

-Трябва да ми помогнеш. Харесвам едно момиче и искам да я впечатля.-отговори той.

-И аз с какво мога да ти помогна?

-Ами ти си момиче! Какво харесвате вие момичетата?-попита той.

-Райън, много добре знаеш, че аз не съм като другите. Но сигурно обича цветя, бонбони, големи плюшени играчки и други лигави неща.-отвърнах отегчено.

-Може би.

-А кое е това момиче?-попитах и го погледнах.

-Ребека от другия клас.-отговори той и аз кимнах. Татко излезе навън и ние станахме.

-Ванеса трябва да тръгваме.-каза той и аз погледнах към Райън.

-Ще се видим в училище.-казах му и той кимна. С татко се запътихме към колата му, а Райън си тръгна.

Влязохме в колата и татко потегли. По пътя не си говорехме много и през цялото време гледах през прозореца. След половин час пристигнахме и слязохме от колата. Влязохме в изоставената сграда и започнахме да вървим по коридорите. Влязохме в стаята, където се събираме и всички вече бяха тук.

-Готови ли сте за довечера?-попита татко и всички го погледнаха.

-Много ясно, ще ги разбием! Буквално!-отговори Бруклин.

-Надявам се си подготвила бомбите.-погледна я татко.

-Съмняваш ли се в мен?-попита тя.

-Изобщо. На другите ясен ли им е плана?-попита татко.

-Да.-отговориха те.

-Супер. Ще тръгнете в 7 часа. Искам да ги обградите. Ще влезете през задния вход и ще се промъкнете. Бруклин ще хакне охранителните камери и ще задейства бомбите. За времето, което имате искам да намерите записа и да изпразните, колкото се може повече склада им. Взимате каквото видите. Пико, кока, марихуана, амфетки, всичко! Ако имате време опразнете и сейфа. Няма да оставим парите да изгорят!-засмя се татко.-Когато сте взели всичко и сградата се взриви се връщате тук и прибирате всичко. Ясно?-попита той и всички кимнахме.-Имате два часа, докато тръгнете. Разберете се кой ще изпразни склада, сейфа и кой ще вземе записа.

-Всичко ще бъде точно, шефе! Не се притеснявайте.-увери го Гилински.

-Аз не се притеснявам! Вярвам във вас.-каза татко и излезе от стаята.

-Ванеса, имаш ли пистолет?-попита Гилински.

-Не!-отговорих. Джак кимна и отиде някъде. След малко се върна с пистолет и ми го подаде. Аз го прибрах и му се усмихнах леко.

-Готова ли си за мисията?-попита той.

-Никога не съм била по-готова!-отговорих и той се усмихна. Има толкова хубава усмивка.

-Ще се справиш, вярвам в теб.-каза и ме потупа по рамото. От допира му, кожата ми настръхна. Все едно ток премина през тялото ми.

Разбрахме се кой с какво ще се заеме и тръгнахме към мястото. Бях в една кола с Гилински, Джонсън, Теса и Ноа. Ноа постоянно се закачаше с Теса, а тя от своя страна не спираше да се усмихва. Толкова са сладки заедно, трябва да тръгнат.

Гледна точка на Елизабет

Пристигнахме в сградата на Шон и всички слязохме от колите. Застанахме пред входа на сградата и Бруклин се зае с хакването на камерите и отварянето на вратата. Не ѝ трябваше много време, за две минути хакна системата и отвори вратата. Влязохме вътре и започнахме да вървим.

-Бъдете тихи!-предупреди ни Гилински и ние кимнахме. Тейлър застана до мен и аз извъртях очи.

-Какво става, Бети?-попита той и се изнервих. Много мразя да ме наричат така.

-Не ме наричай Бети!-изсъсках.

-Защо, Бети?-попита отново и аз се ядосах.

-Казах да не ме наричаш повече така!

-И как да те наричам, Бети?-този път се ядосах и извадих пистолета си. Насочих го към него и натиснах спусъка. Куршумът мина точно до него и не го уцели. Тейлър подскочи.

-Другият път куршумът ще се забие в мозъка ти.-предупредих го.

-Какво правите, по дяволите? Трябва сме тихи!-изсъска Гилински.

-Какво правите тук?-попита някакъв мъж и ние се обърнахме към него. Появиха се още мъже и започнаха да се приближават към нас. Време е за малко бой...