He is the devil

61. Всичко ще бъде наред!

Всички бяхме в завода и чакахме татко да се появи, за да му кажем за "възкръсналата" ми майка. Снощи не се прибра и почвам да се притеснявам. Елизабет и Бруклин връхлетяха в стаята. Бруклин си мрънкаше нещо под носа, а Елизабет изглеждаше ядосана.

-Ей, Тейлър, този Бен много прилича на теб!-обади се Бруклин и Тейлър я погледна объркано.

-Бен?-повдигна вежда.

-Брайън?-опита да каже името правилно, но не успя.

-Брайс!-поправи я Тейлър.

-Същия! Защо не тръгнеш с него? Много ще си подхождате!-каза Бруклин и Тейлър я изгледа погнусено.

-Аз си падам по момичета!-отвърна той и тя повдигна вежди.

-Всички така казват, ама после се оказват скрити лимонки! Я, виж брат ми и Джонсън! Уж, русия много ме харесваше, а сега точи лиги по брат ми.-каза тя и Джонсън я погледна.

-Не е вярно!-отрече той.

-Мда, кажи го на локвата от лиги.-извъртя очи тя.

-Спокойно, Джонсън, аз ще те чакам, колкото е нужно!-обади се Ливай и му намигна. Джонсън само се изчерви леко и отмести поглед. Бруклин се засмя и в този момент татко влезе. Имаше нещо странно в него. Усмихваше се...глупаво. Очите му блестяха и изглеждаше щастлив.

-Татко?-казах и той ме погледна.

-Да, дъще?-усмихна се и аз го изгледах странно.

-Какво ти има?-попитах.

-Какво да ми има? Супер съм!-отговори той и аз го погледнах съмнително.

-Нещо да имаш да ми казваш? Така...да се похвалиш?-опитах да го подтикна да говори.

-Ми... с какво да се похваля? Няма нищо ново!-отвърна и аз кимнах.

-Мхм...тогава защо не се прибра снощи?-повдигнах вежда и той се засмя нервно.

-Еми...знаеш, баща ти е зает човек и има постоянно работа, и...

-Говори направо!-прекъснах го и той изпуфтя.

-Добре де, бях на среща с една жена!-каза и аз го погледнах невярващо.

-Какво?-попитах с усмивка.

-Даа... срещаме се от няколко седмици!-почеса се зад врата и аз отидох да го прегърна. Най-накрая е преодолял майка ми и е започнал да се среща с нови хора.

-Господи, толкова се радвам!-изпищях.

-Все някога трябва да забравя майка ти.-измрънка и аз свалих усмивката си.

-Даа, относно майка ми...тя е жива!-казах бързо и той ме погледна.

-Какво?-попита объркано.

-Ами...вчера на мисията. Тя...появи се! Първоначално не можах да повярвам, но...беше тя!-обясних и той се подпря на бюрото си.

-Но к-как е възможно?-не искаше да повярва на думите ми и го разбирах.

-Изценирала е всичко! Тя дори не ни е обичала, не ѝ е пукало за нас! Направила го е, за да се отърве от нас.-говорех тихо, а той изглеждаше така сякаш не искаше да слуша.

-Това не е възможно.-каза тихо.

-Тя ръководи другата мафия! Следяла ни е през всичките тези месеци. И иска да се присъединя към тях!-обясних.

-А ти какво искаш?-попита той.

-Да остана при вас! Няма да отида при човек, на когото не му е пукало изобщо за мен. Няма да те предам! Няма да предам тях!-посочих останалите.-Няма да предам бизнеса! Ще се боря, ако трябва да направя и невъзможното, за да остана тук и да защитя бизнеса.

-Сигурна ли си?-повдигна вежда и аз кимнах.-Всичката тази информация ми дойде в повече! Ще изляза за малко навън да подишам въздух.-каза татко и излезе. Джак дойде при мен и ме прегърна. Сгуших се в него и той разтри гърба ми с ръце.

-Всичко ще бъде наред!-каза той и аз го погледнах.-Ще бъда до теб, каквото и да се случи, запомни го!

-Благодаря!-целунах го и чух въздишките на Бруклин. С Джак се отделихме и седнахме на дивана. Тейлър се приближи към Елизабет и ѝ се усмихна.

-Здравей, Елизабет!-каза той енергично, но тя не го отрази.-Ехо? Казах здравей!-повтори, но тя продължи да го игнорира.-Елизабет?

-Някой говори ли ми? Не? Мисля, че полудявам, а днес не съм се дрогирала. Ще отида до склада да се оправя, че изпусна ли ден без дрога и вече откачам.-каза тя и излезе от стаята. Тейлър стоеше отстрани и изглеждаше объркан.