He is the devil

7. Не се съмнявай в мен

Последните няколко дена бях постоянно на щрек за теста на баща ми. Каза, че ще бъде, когато най-малко очаквам. Днес е петък и както винаги след училище щях да ходя на тайното място. Райън започва да се съмнява в мен и не знам как да го излъжа вече.

След като часовете свършиха, отидох на паркинга. Видях, че Камерън беше спрял до мен и колата му беше сива. Приближих се до него и огледах колата му. Имаше черна боя по задната му броня. Мамка му, бил е той!

-Камерън, ти ли ми одра колата?-попитах и той ме погледна.

-Ъм, не!-отговори той и аз повдигнах едната си вежда.

-Тогава защо по бронята ти има боя от моята кола?-скръстих ръце пред гърдите си и той извъртя очи.

-Да, добре, аз бях. И какво?-призна си и ядът в мен се надигна.

-Какво ли? Ще ми платиш боядисването на колата или...

-Или какво? Не можеш да ми направиш нищо, Кларк.-изплю той и аз се приближих по-близо.

-Не се съмнявай в мен, Камерън.-изсъсках и той се изсмя.

-Виж, може да си приятелка на Райън, но мен това не ме интересува.-каза той и аз го хванах за тениската.

-Мен също не ме интересува, че си приятел на Райън. И ако не ми платиш за боята ще те убия.-заплаших го.

-Не можеш.-каза той и аз го ударих в корема. Той се свлече на земята и изохка.-Мамка му, ти откачена ли си?

-Не се закачай с мен.-присвих очи и Райън се появи.

-Какво правите? Камерън, защо си на земята?-попита той объркано.

-Питай психясалата си приятелка.-отвърна му той и аз го ритнах. Райън ме хвана и ме дръпна на страна.

-Хей, хей, успокой се! Защо го удряш?-попита Райън.

-Защото той е идиота, който е одрал колата ми.-отговорих му изнервено.

-Не е нужно да го биеш. Може да се разберете и нормално.-каза Райън и извъртях очи.

-Ако тъпият ти приятел не ми плати, ще се сбогува с колата си.-казах за последно и се качих в моята. Потеглих с пълна газ и излязох от паркинга.

След няколко минути бях пред изоставения завод. Слязох от колата си и я заключих. Влязох в сградата и се насочих към стаята, в която се събираме.