He is the devil

82. Твърде късно е за мен...

С Райън дойдохме в завода. Реших да го взема с мен, защото не спря да ми мрънка, че му е скучно и иска да дойде. Не искам да го водя много тук, защото майка ми отново може да се появи и да пострада. Няма да допусна единственият човек, който е бил до мен през тези всички години да пострада.

-Ей, тя не беше ли гадже с друг?-попита Райън и посочи към Елизабет, която разговаряше доста оживено с Ливай.

-Да, но скъсаха! И те не са гаджета, просто напоследък се сближиха доста.-обясних, а той само кимна.

-Ясно...-измърмори и извади телефона си. Теса и Ноа влязоха в стаята, като Теса дойде при нас, а Ноа отиде при Гилински и Джонсън.

-Какво си правите?-попита развеселено, а аз я погледнах странно.

-Били сме и по-добре. А ти защо си толкова щастлива?-повдигнах вежда и тя се засмя леко.

-С Ноа ще ходим на екскурзия до Бали след две седмици.-изписка Теса, а аз я прегърнах.

-Наистиан ли? Това е много хубаво.-казах, а тя кимна.

-Нямам търпение. Малко почивка ще ми се отрази добре.

-Да, всички се нуждаем от малко почивка.-съгласих се и погледнах към Гилински. Той се взираше в мен и се усмихна леко. Тейлър се появи и го извика някъде. Двамата излязоха от стаята, а Бруклин точно в този момент влезе.

-Някой да е виждал Джон?-попита тя.

-Не е ли с теб?-отвърнах и тя поклати отрицателно глава.

-Не, преди два часа ми писа, че идва насам, а още го няма.-обясни и взе таблета от масата.

-Може да му е изникнала някаква работа.-предположи Ливай, но тя отново поклати глава.

-Не, не му е излязла работа. Не мога да проследя телефона му! Тук става нещо...-замисли се тя и всички отидохме при нея. Тя остави таблета и седна на масата пред лаптопа. Започна да натиска по клавишите и всякакви страници се отваряха.-Дори колата му не мога да намеря. Сякаш се е изпарил.

-На всички коли ли има GPS?-попита Джонсън и Бруклин го погледна.

-Разбира се, че има идиот! Нали ако се случи нещо трябва да ви намеря?-отговори тя.

-Ако му се е случило нещо?-предположих, като се надявах предположението ми да е грешно.

-Възможно е...-отвърна Бруклин. В този момент Гилински и Тейлър влязоха в стаята, като помагаха на татко да се придвижва. При гледката ми стана лошо. Лицето му беше цялото в синини, дрехите му раздърпани и скъсани, веждата му сцепена и течеше кръв.