He is the devil

39. Значи ще се присъединиш към нас?

Понеделник. Нова седмица, ново начало! Станах от леглото си и отидох в банята. Направих сутрешната си рутина и отново се върнах в стаята си. Застанах пред гардероба и започнах да си избирам дрехи. Облякох сив къс суитчър и черни дънки с висока талия. Застанах пред огледалото и оправих косата си. Сложих си лек грим и се напръсках с парфюм. Взех чантата си и излязох от къщата. Качих се в колата си и потеглих към гимназията.

След около 15 минути паркирах колата си на паркинга и слязох. Заключих я и се запътих към затвора, така де училището. Отидох до шкафчето си и взех учебниците по математика. Затворих шкафчето и отидох в стаята. Седнах на мястото си и в този момент Гилински влезе в стаята. Той се огледа и ме видя. Приближи се и седна на мястото до мен.

-Хей!-поздрави ме той и аз се усмихнах леко.

-Хей! Как мина мисията?-попитах и той изпуфтя.

-Не много добре! Баща ти ще ни съсипе днес.-отвърна той и аз се засмях леко.

-Едва ли ще се ядоса много.-казах.

-О, повярвай ми няма да бъде спокоен!-засмя се Джак.-А какво става с вашата задача?

-Трябва да говоря със Скот. Изобщо не искам да го виждам, какво остава да говоря с него и да го поканя във вкъщи?-извъртях очи.

-Мога да ви помогна?-предложи Джак.

-Няма нужда, ще се справим!-отказах му и господинът влезе в стаята. Кога изби звънеца?

Часът свърши и веднага се насочих към Скот, който си говореше доста оживено с Райън. Тези двамата се сближиха доста и това не ми харесва. Застанах пред него и направих всичко по силите си да се усмихна.

-Здравей, Скот!-поздравих го, а той изглеждаше изненадан.

-Ъм...Здравей, Ванеса! Радвам се, че...разговаряш с мен?-отвърна леко притеснено, а Райън наблюдаваше отстрани с любопитство.

-Чудех се, дали искаш да поговорим за това, което ми каза миналата седмица?-намекнах му, а той кимна леко.

-Д-да, аз... добре!-отговори несигурно.

-Супер, след часовете ще те чакам в двора и ще тръгнем заедно.-каза и той отново кимна.

-Да, добре!-усмихна се леко и аз тръгнах. Ъгх, беше ужасно! Ужасно! Надявам се да не се усъмни.

Излязох от стаята и оставих учебниците си в шкафчето. Взех учебниците за следващия час и затворих шкафчето. Райън се подпираше на шкафчетата и се усмихваше подло.